Как може да се печели от изкуство?

Наистина ли хората на изкуството стават богати и известни само след смъртта си? Възможно ли е да се печели от изкуство или то може да бъде само хоби, докато имаме "нормална работа", с която да живеем?

Колко голям може да е компромисът на един артист/ човек на изкуството между страстта му и възможностите за финансиране на работата му?

Има ли пазар за изкуство в България? Как изглежда този пазар извън границите на страната ни? 

Модератор: Радослав Механджийски, преподавател в катедра „Сравнително изкуствознание” в Нов Български Университет.

Място: Cosmos Coworking Camp, ул. Ангел Кънчев 3, София

Темите на традиционния PR Thursday на M3 Communications College привлякоха многобройна аудитория на събитието. На въпросите на модератора Радослав Механджийски и на публиката отговаряха трима от най-известните български съвременни художници – Лъчезар Бояджиев,  Расим и Златин Орлов, както и Емил Вълков – един от организаторите на Spirit of Burgas. 

Синтезирахме ключовите твърдения от дискусията за тези, които не успяха да присъстват:

Лъчезар Бояджиев:  Кое изкуство е печелившо ли? Ами, което се продава. От каталога до колекцията и до банката има дълъг път. Пазарът на изкуство има две характеристики: произволно и спекулативно ценообразуване (ако мине) – както на първичния, така и на вторичния пазар, и ниска ликвидност. Има живи художници, които печелят, само че не и в България. Единствено Христо Явашев е успял български художник. Изкуството се ползва за бягане от данъци. Тук няма пазар. Но няма пазар и в другите сфери, съответно няма как да има и в изкуството. От изкуство печелят инвеститорът и галеристът, но не и художникът.

Има нужда от посредници – не може артистът сам да прави всичко. Някой трябва да му помага с маркетинга. За успеха са необходими: добро образование на художника и бърз контакт с добър галерист. Иначе, ако сам си правиш всичко, изходът е да си отрежеш ухото, за да бъдеш забелязан... Трябва да се създаде средна класа и да се успокоят хората.

Расим: Изкуството няма нищо общо с пазара – тези неща си пречат. Но какво е изкуство? Изкуството не е за всеки. Аз не работя за публиката и нямам стратегия. Работя за себе си, създавам изкуство, защото имам културни, а не биологични потребности.  Добре е да се търсят нови неща, които да осмислят живеенето. Артистите трябва да вярват в себе си и да си имат доверие. Да не вървят по утъпкани пътеки, да създават, не само да консумират. Ако ти е лесно – най-вероятно си мъртъв.

Емил Вълков: Да правиш пари от музика в България е невъзможно. Тук няма начин да се правят бизнес и изкуство – дори приходът е под въпрос. Не може да разглеждаме изкуството само като продукт. То е и духовна потребност. Трябва да се излезе извън рамките на локалното мислене. Всеки да намери своето място в глобалния пазар.

Пазарът на музикални събития в България има две характеристики: клубен пазар, който е ограничен до десетина хиляди души, и липса на платежоспособно търсене за големите поп артисти. Затова се канят най-вече или артисти достигнали лимита на своята слава, или пълнеж, който да запълни нишите на дадено събитие. Общата платежоспособност на българския потребител е много по-ниска в сравнение с останалите държави. А цената (хонорарът) на големите артисти е еднаква, просто българските организатори няма как да си позволят да поканят такъв изпълнител като Arctic Monkeys, например. Парите от билетите и спонсорствата не могат да покрият разходите. Така от бизнес, организирането на концерти се превръща в хоби.  Издателските къщи промотират избрани от тях артисти, интересуват се предимно от продажбите, не толкова от стойността на музиката. Търси се бързата консумация, правенето на качествени събития е все по-трудна задача, защото качеството на музиката се понижава.

Живеем в информационна епоха, така че забравете географските пречки, нека има износ. Работете за себе си и мислете глобално. Не се чувствайте привързани към България (поне в това отношение). Обърнете се към хора, които се занимават само и единствено с маркетинг, те ще ви помогнат да намерите спонсори. Усещането и атмосферата, които създавате около личността си, продават. Трябва да залагаш на постоянство и визия за развитие.

Златин Орлов: Изкуството в България е претенциозно джудже –- хем е малък, хем претенциозен. За да бъдеш артист и да изкарваш пари от това, трябва да отговориш на очакванията на публиката още преди тя да е дошла при теб. Парите идват от други финансирания, не от пазара. Пазарът не е развит, от там и предлагането не се развива – получава се зацикляне. В Лондон, например, публиката знае какво гледа. Хората отиват при автора и му задават информирани въпроси, той говори с тях като с колеги, не като с обикновени, нищо неразбиращи хора.

Важно е да продадеш първо себе си, преди работата си. Защото хората, веднъж харесали самия теб, ще харесат и работите ти, защото са твои.

За да успееш, работи и показвай всичко на публиката. Общувай активно с нея. Подготвяй своята публика, за да те „глътнат“. Изисква се голяма смелост, но така се вижда реакцията на хората. Това е пътят към популярността. Човек повишава мащаба на работата си и получава база за сравнение. Така започнах по-сериозно да се храня от изкуство. Парите са инвестиционно намерение, но печалбата от изкуство не се измерва само с пари, а и с усмивки. Печелиш и с начина, по който хората реагират на изкуството ти.