Меню
Тийнейджърките копират Парис Хилтън. Жените над 30 се вдъхновяват от Сара Джесика Паркър. Младежите на по двайсетина години завиждат на чара на Ъшър. Дали обаче почитателите им, включително и най-вманиачените, искат да ухаят като любимите си звезди? Според списание "Форбс" и статистиката на продажбите отговорът със сигурност е "да".
Данни на чикагската компания за маркетингови проучвания "Юромонитър интернешънъл" показват, че световните продажби на парфюми, носещи името на звезди от киното и музикалната индустрия, през миналата година са възлезли на 353.6 млн. долара.
Най-продаваният от тях през 2006 е "Шон Джон ънфоргивъбъл" на рапъра Шон Коумс. Ароматът, създаден от "Есте Лаудер", заработи продажби от 74.9 млн. долара. Впечатляващо, като се има предвид, че той е на пазара само от две години. Дългогодишен фаворит като "Куул уотър" на "Давидоф" например имаше продажби от 143 млн. долара.
Коумс сам създава концепцията за продукта, тества няколко варианта и участва в рекламната кампания. Сара Джесика Паркър също присъства на PR събития, организирани от магазини като "Мейсис". Тя подписва и първите продадени опаковки от парфюма си "Лавли".
Парфюмите на Коумс и Паркър са резултат от лицензионни сделки с "Есте Лаудер" и "Коти". При повечето от тези партньорства лицензираният производител създава аромата и слага името на съответното светило на опаковката. Прочутата личност пък получава част от приходите от продажби - от 5 до 10 процента.
За някои като Дженифър Лопес тези сделки се оказват добър ход. Най-новият й албум и няколко филма се провалиха, но пък общите продажби на парфюмите й достигнаха 77 млн. долара през 2006 г. Нищо чудно, че тя има цели четири аромата, а през февруари 2008 ще пусне пети.
За козметичните компании е все по-трудно да създадат следващия "Шанел 5" или "Олд спайс". За тях е по-лесно да заемат някое известно име и да не харчат толкова много за маркетинг и реклама. През 50-те и 60-те години на миналия век имена като Диор и Живанши нямаха проблеми с налагането на аромати, защото пазарът беше много малък и липсваше конкуренция. В днешно време популяризирането на дизайнерски парфюм, който не носи името на Линдзи Лоън например, ще е страшно скъпо.
Но и само едно име не стига. Продуктът трябва да си заслужи мястото на пазара, където дебютират по 200 парфюма на знаменитости годишно.
