Меню
Не ви ли изкушава цялото това кино наоколо да се пробвате в друго негово поприще?
- Истината е, че имам афинитет към киното от много отдавна. Мечтата ми беше да направя филмов сценарий. Историческа продукция - бях много завладяна от тази тематика, защото точно тогава завърших история. Спечелих конкурс в Киноцентъра и когато през 1989 г. родих първото си дете, една година писах сценарий. Тогава се разпадна Киноцентърът, започнаха съкращенията. Имах две срещи с един режисьор и толкова. Сега моята роля не е на червеното килимче.
За какво се разказваше във вашия сценарий?
- За Самуил и времето преди падането на България под византийска власт. Но главният герой живее в XX век и е историк, който пише дисертация за Самуил. Има постоянни препратки към живота на царя. Брат му Арон, който го предава, в реалния живот например е един приятел на историка, който му подлива вода. Разбира се, има и жена. Тя препраща към една византийска пленница, в която Самуил се влюбва. Беше доста наивна история. Но ако се разровим, виждаме, че човешките взаимоотношения хич не са се променили. Има еволюция от гледна точка на света, който ни заобикаля, но стилът на чувствата е абсолютно същият. Животът на Самуил в никакъв случай няма да бъде по-различен като усещане, морални ценности и човешко преживяване от живота на един успял съвременен човек.
Ако можехте да си изберете година и място от историята, къде щяхте да сте?
- За съжаление няма да избера България. Установени на този кръстопът, ние сме обречени да бъдем нация, която винаги е била заобиколена от недоброжелатели. Към нас винаги е имало отправени погледи - точно къде живеем, защо имаме излаз на море и голяма река, защо имаме добър климат. България никога не е била щастлива. Нито един период не е толкова хубав, че да мечтаеш да живееш в него. Всичките красиви моменти са на базата на много героизъм и безсмислено пролята кръв. Но с удоволствие и самочувствие бих била кралица във Версай например. Бих избрала и ролята на единствената жена фараон - Хатшепсут. Нейната трагедия е била, че е трябвало да крие, че е жена. Но е била изключително интелигентна и много добър пълководец. Всъщност най-много искам да си живея в днешното време, когато няма нужда да криеш какъв си.
Вашият път как ви доведе дотук?
- Завършила съм история, но станах журналистка след това, във в. "Знаме". Там направих едно много ключово интервю с Георги Джагаров, в което разкрих, че 10 ноември не е това, за което го представят. И много бързо ми нашумя името - цитираха ме BBС, Deutsche Welle. После ме поканиха да работя за в. "Демокрация". Водех рубрика "До Чикаго и назад" - за българските интелектуалци емигранти. След това я правех и в телевизионна версия за Канал 1, когато получих покана от радио и телевизия Deutsche Welle да специализирам при тях в Германия. Останах повече обаче и правех филми за България и Германия. През 1995 г. отново се върнах в България, но тъй като новото ръководство на БНТ не ми продължи договора, реших да спра с журналистиката. Така се захванах с дистрибуция и маркетинг на високоалкохолни напитки. Там бях 8 години. След това работих в една гръцка компания, подготвяхме старт на телевизия за България, но ми се обадиха за конкурс - мениджър на "Кодак" за България. Много се двоумих, обаче реших да опитам. И ето ме тук.
Вярвате ли в съдбата?
- Не. Както казваше баща ми, всеки е архитект на собствената си съдба. Най-важно е да си наясно със себе си - какъв си и какъв искаш да бъдеш.
Как виждате себе си след 10 години?
- Не се виждам на люлеещ се стол на верандата. Рано ми е. Това, което истински искам, е да се радвам на достойно израснали синове.
Хоби?
- Музиката. Доскоро свирех, но оставих пианото. Преди да науча буквите, научих нотите. После се захванах с китарата, но там вече съм самоука. Иначе се опитвам да спортувам, ако може да се нарече хоби.
Чувствате ли се успял човек?
- Да, ако се поставя до хората от моето поколение. Мисля, че мога и повече, но човек не трябва да бъде максималист. Зависи и какво разбираш под успех - повече пари, повече имоти, повече деца, повече уважение? Човек трябва да бъде удовлетворен от себе си и да може да заспива спокойно. Да бъде с чиста съвест
PS. Маргарита Методиева е преподавател по маркетинг в M3 Communication College
вестник "Пари", бр. 221, 16 ноември 2007