Меню
Госпожо Димитрова,има ли според Вас професионални политици в България?
Естествено, че има професионални политици. Те си личат, като критерият за професионален политик не е това дали си получава заплатата от парламента, от политическа централа или от политическия кабинет в някое министерство. Професионалните политици, тези които полагат усилия в тази посока, се виждат през успехите, които постигат. Какво точно обаче влагаме в понятието професионален политик, е тема, която се размива като граници.
Можем ли да говорим за професионални политически кампании. Какви са наблюденията ви от последната кампания? Пак поставям едно условие пред скоби. Ако се смята, че професионална е кампанията, за която се наемат професионални PR специалисти и агенции, то тогава мога да кажа "да". Ако обаче анализираме малко по-дълбоко мотивите на политиците напоследък да разчитат все повече на политическия PR и на политическата реклама, съзираме две неща. Политиците се надяват политическият PR и реклама да им свършат работата, която те е трябвало да вършат в продължение на години, в рамките на 30 дни. И другият порив, който се усеща у някои политици, когато наемат професионален PR или агенция:ако е възможно тази агенция да продаде нищо за нещо. В този смисъл не бих казала, че и тази кампания, както и други, беше белязана от висок професионализъм. И не бих казала, че това се дължи на нивото на професионалните PR-и. Политиците искат да използват тази професия, нейните технологии и възможности за невъзможни неща. Има една фраза, която много точно пресъздава случващото се и тя е, че "Само синьото сирене мирише лошо, но се продава добре". Можем ли да пожелаем на българските политици да се замислят, че краят на една предизборна кампания бележи началото на следващата? Естествено. Това би било белег за професионализъм на българските политици, ако между две кампании има 24 часа, в които те да си отспят и да започнат подготовката за следващата. Да вярваме ли, че по този начин може да бъде предотвратено купуването на гласове? Честно казано, за мен една е необяснимо защо политиците дават пари, за да купуват гласове, след като могат да ги инвестират в своята политическа дейност. Например да поддържат организациите си, да пътуват в страната и да се срещат хора, да произвеждат политически продукт, да организират професионални кампании, да създават професионални политически програми и да организират работата си в самия изборен ден. Предполагам дори, че ако те погледнат по този начин на предизвикателството, то ще им струва по-евтино. Единствената причина, която съзирам сега в купуването на гласове, е тази, за която говорихме преди малко. Тя се изразява в опита нищо да бъде продадено за нещо. В този случай цената е много висока. Иначе казано - само с професионализъм този проблем не може да бъде решен. Трябва да има драстична промяна на избирателния закон, може би дори пристъпване към задължителното гласуване. Лично аз съм против него, но ако това може да ни излекува от симптомите на този разврат, който изживяхме на последните избори, значи би било добре. Каква част от кампанията трябва да бъде платена? Според мен, кампанията трябва да бъде платена само в частта си рекламни материали - клипове, плакати, листовки, наемането на артисти и певци и т.н. По отношение на медиите да бъде платена само политическата реклама. Всичко останало трябва да бъде обект на журналистически професионализъм, дори на разследваща журналистика. Искам да дам само един пример и това е Перник. Сигурна съм, че местните журналисти знаят всичко за бизнеса на нашумелия кандидат Димитър Колев. Но каквото и да знаят те за него, каквото и да забележат по време на кампанията, нямат право да го публикуват. Поздравявам за смелостта и позицията медиите, които съзнателно нарушиха закона по време на изборите, в името на общественият интере. Те нарушиха законодателството за отразяване на кампаниите, защото няма по-важно от това да защитят обществото и демократичните процедури. Публикувано във вестник "Кеш" автор: Биляна Пилц