Вътрешни vs. външни комуникатори

Имайки опит в работата и от двете страни никога не съм разбирал стената между вътрешните и външните комуникатори. Все е комуникация, но просто с различни публики, нали?

По-голямата част от кариерата ми е била в ПР и корпоративните комуникации, а през последните няколко години специализирах в сферата на комуникацията със служители. Попитах колегите си от външните комуникации дали ще помогнат на екипа ми за една седмица, докато съм на ваканция. Моето искане беше срещнато с голямо недоумение и последвали извинения.

Не го разбирам. Но истината е, че вероятно се държах така преди да оценя значението на ефективните комуникации със служители.

Наскоро си говорих за тази стена между комуникаторите с приятел, завършен практик по външни комуникации. Той ми каза, че не се интересува от вътрешните комуникации, защото не знае как би могло да се измери тяхното въздействие. В своята ПР сфера той е удовлетворен, когато страхотна статия за новия продукт на компанията му се публикува или когато неговият екип промени мнението на блогър, което е срещу организацията му. Какво от вътрешната комуникация би могло да се сравни с тези неща?

Изкуших се да отговоря, че ефективната комуникация със служители повишава удовлетворението от работата, морала, продуктивността и отдадеността. Що се отнася до измерването има годишно проучване на ангажираност, има и редовни проучвания в организациите. Несъмнено знаеше, че добрата комуникация в бизнеса спомага служителите да преминат от стратегическа осведоменост към стратегическо приемане и вземане на действия, за да го подкрепят. Какво по-хубаво от това?

Не мислих, че диалог на тази тема ще го накара да се замисли за комуникацията със служители или да започне да гледа на вътрешните комуникации с повече уважение. Вместо това му дадох реален пример на нещо, което определих като измеримо, повторимо и удовлетворяващо във вътрешните комуникации.

Показах му епизод на PayPal в 90 Секунди, ежеседмично видео, което моят предишен екип създаде в PayPal през 2012, продължаващо да се представя отлично години след началото си.

То се роди от брейнсторм между Марк Крайнак и мен относно бързо променящата се култура на PayPal. Какво трябва да направим, за да помогнем на служителите в това начинание? Компанията се разрастваше много бързо, особено от международна гледна точка и въпреки това повечето ни комуникации се базираха в Америка. PayPal тъкмо беше създал нова визия, но не всички служители разбраха как те са допринесли, за да се постигне тази визия. Новите ни лидери все още бяха непознати за хората, стоящи извън главния ни офис.

Седмица по-късно Марк се върна при мен с пилотния епизод на PayPal в 90 Секунди. Той показваше променящата се култура на PayPal както нито един друг канал досега. Включваше интервюта със служители, по Skype или FaceTime по целия свят, говорейки за своята работа, въздействието на PayPal върху техните общества и какво намират за вълнуващо в своята работа. Представяше нови лица, показваше заглавията на това как медиите и анализаторите съобщаваха за новите продукти на PayPal. Вклюваше потребители, говорещи не само за това колко страхотен е PayPal, но и за техните трудности и проблеми. По някакъв начин всичко това се случваше за 90 секунди.

Решихме да тестваме пилотния епизод със служителите си на следващия ден. Изпратихме им имейл с молба да го гледат и да ни кажат какво мислят. Нашият имейл съдържаше линк към страница подобна на YouTube, където беше първият епизод. До видеото имаше брояч, показващ колко хора са го гледали и място за коментари.

Няколко часа по-късно броячът беше стигнал от няколко стотин до няколко хиляди гледания. Вечерта станаха дори повече, когато Азия се събуди. На сутринта се увеличиха още повече, когато и Европа го гледа.

Коментарите бяха ентусиазирани. PayPal в 90 Секунди показваше на фокус служителите по целия свят, разпознаваше ги и създаваше връзки за тях. Това беше тяхната платформа. За няколко седмици, служителите започнаха да ни пращат истории. Стана като да попаднеш на първа страница на New York Times.

Вътрешните комуникатори имат значимо въздействие. Друг пример: Вътрешните комуникации за безопасност в заводи за производство на месо са доказали, че спасяват животи. 

Не се определям нито като вътрешен нито като външен комуникатор. Защо да избирам? Имам страст и към двете. Вярвам, че комуникаторите с опит в двете сфери предлагат по-добри съвети на своите бизнес клиенти. Изненадан съм, че все още се смятат за отделни дисциплини.

Автор: Cameron Craig

Оригинална статия: http://www.prdaily.com/Main/Articles/20238.aspx