Миролюба Бенатова: Добрата журналистика винаги е разследваща

Миролюба Бенатова: Добрата журналистика винаги е разследваща

28 октомври 2013 Рі.

Това сподели пред студенти дългогодишният разследващ журналист на bTV на семинара „Тайните на най-добрите разследващи журналисти”. Събитието се състоя на 25 октомври във Факултета по журналистика и масова комуникация, като събра едни от най-големите имена в гилдията като Росен Босев („Капитал”), Иван Михалев („Труд”), Елена Кодинова („Преса”), Йово Николов („Капитал”), Христо Христов /Desebg.com/. Дискусията се организира от фондация „Радостина Константинова”.

 

Според Бенатова, „когато човек си обича работата, стресът няма как да се отчете”, той се проявява след време. Идеята за професионалното призвание беше споделена и от нейния колега Христо Христов, чието дългогодишно разследване на покушението срещу Георги Марков беше публикувано в книгата му „Убийте „Скитник” ”.

 

„Важното е да сте наясно какво носите в сърцето си и какво имате в главата. Каквото и да учите, каквито и практики да имате, в крайна сметка всичко зависи от Вас”, смята Христов. В речта си пред бъдещите журналисти той наблегна на важността на източниците: „За всеки добър журналист източниците на информация са изключително важни. Но помнете: никога не позволявайте да бъдете зависими от тях.” Той допълни, че „има неписан закон никога да не издаваме източниците си”. В противен случай доверието в професионалния морал ще бъде сериозно разклатено и от околните, и от самия журналист.

 

„Сега е лесно да бъдеш разследващ журналист. Преди проблемът беше в липсата на информация. Сега е в  изобилие. Дефицитът не е на данни, дефицитът е на медийна свобода и на журналистическа воля.”, заяви главният редактор на вестник „Труд” Иван Михалев. Той даде няколко полезни съвета за това как да се превърнете в добри разследващи журналисти:

  • Следвайте интуицията си.

          Въпросът „Защо се случва това?” е ключът към успеха.

  • Познавайте законите.
  • Въоръжете се с доказателства. В съда не е важно какво казваш, а как го доказваш.
  • Внимавайте с подхвърлени документи. Границата между доброто разследване и поръчковото е тънка.
  • Използвайте Закона за достъп до обществена информация.
  • Използвайте публичните регистри. В тях има повече информация, отколкото подозирате.
  • Не правете разследване САМО по информация от регистри. Слезте и на терен и проучете нещата, като говорите с хора.
  • Запазете си козове. Не публикувайте всичко наведнъж, оставете материал за продължение.
  • Преди публикацията дайте думата на главния герой. В единия случай ще имате потвърждение на изнесеното. В другия – доказателство, че лъже.
  • Не бързайте с интервютата. Съберете възможно най-много информация, преди да поискате среща със засегнатите лица.
  • Не бъдете роб на предразсъдъци. Помнете – в едно разследване няма по-важно нещо от ИСТИНАТА.
  • Направете си копие на доказателствата.
  • Спечелете на своя страна и другите медии. По-големият отзвук Ви дава повече шансове за успех на разследването.
  • Не е нужно да имате тайна информация, за да направите добро разследване. Понякога и прессъобщенията вършат добра работа.

Повече за изпитаните методи на най-добрите разследващи журналисти в България можете да научите от книгата „Наръчник на разследващия журналист” (Крум Благов, Александър Кашъмов, Христо Христов и колектив), която ще намерите в библиотеката на M3 College.

« Обратно