Финансирането на медиите е най-неглижираната тема в онлайн изданията

Това показват резултатите от проучване на Института за модерна политика (ИМП) и фондация „Фридрих Науман“, оповестени на дискусия в четвъртък. Изследването „Темите табу в българските онлайн медии − 2013” обхваща само новинарските сайтове в интернет и онлайн версиите на традиционните медии за периода 1 януари – 31 декември 2012 г. Анализирането на табуизирани теми в медиите се осъществява за втори път.

Сред останалите „финалисти” са:

- Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов (юли 2009 – март 2013 г.);

- Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори` 2011;

- Определени икономически групировки, например ТИМ – структура, дейност, влияние;

- Антипотребителските практики на банките: много рядко се споменават имената им;

- Антипотребителското поведение на мобилните оператори: много рядко се споменават имената им;

- Големите злоупотреби и корупцията в МВР, неговите служби и ДАНС (без преекспонирания проблем за подслушванията);

- Какво става с Инвестбанк на Петя Славова (проблемът с капиталовата й адекватност; обвинението за злоупотреба със средства на клиенти; като  кредитор на групата, издаваща „Труд“ и „24 часа);

- Темата за ромите отвъд проблема за престъпността, с който традиционно присъстват в медиите;

- Какво се случва с мултиплексите? Каква е ролята на Цветан Василев?

Определянето на десетте най-неотразявани теми се е извършило в четири етапа с помощта на журналисти, медийни изследователи, правозащитници, преподаватели и студенти по политология, социология, журналистика към Софийския университет. Методологията е частично заимствана от западните му аналози, но е адаптирана към българската медийна действителност.

Според ръководителя на проекта д-р Иво Инджов медиите не изпълняват адекватно ролята си на „куче-пазач”. На дискусията той определи седем причини за все по-влошаващото им се състояние според световните класации:

- Натиск от политици и икономически фактори;

- Опити за въвеждане на рестриктивно медийно законодателство;

- Нежелание на управляващите политически формации да въведат закони, които да гарантират свободата и независимостта на медиите;

- Концентрация на собствеността;

- Платени публикации;

- Държавата като основен рекламодател;

- Занижени професионални стандарти.

„Всичко това няма как да не води до автоцензура и специални предпочитания при отразяването”, заключи Инджов.