Меню
В разгара на лятото в рубриката „Бизнес лидери на токчета разказват“ ще ви представим как бизнесът се превръща в забавление и забавлението в бизнес.
Елена Пенева е човек, успял да превърнe страстта си към музиката и изкуството в професия. Още в гимназията започва да работи в медии, затова се насочва и завършва журналистика, и следва магистратура по „Изкуство и съвременност“. Последните 7 години е била културен редактор на Dnes.bg, главен редактор на Avtora.com, колумнист на Програмата, “Труд”, сп. “Нея”, “Списание 1”, автор е и в десетина други медии. През 2010 г. Елена поема в нова професионална посока и се присъединява към екипа на малък лейбъл за етно музика – Fusion Embassy. Днес има зад гърба си опит като PR мениджър на 7 големи музикални фестивала, сред които са Mellow Music Festival, Sozopol Fest, Stage ON! на ON!Fest, Drum and Jazz,Sofia Vocal Fest, Kavarna Rock, както и на поредица литературни четения, театрална компания, 4 инди лейбъла и десетина от най-добрите български инди групи и изпълнители. Паралелно с това в момента тя е репортер в сутрешния блок на БНТ и продължава да пише за театър в Капитал Light и за музика в Avtora.com.
1. Призвание, професия или просто работа е за Вас това, с което се занимавате?
Моята работа за мен е мисия, което не отрича постоянната ми амбиция да правя нещата по-професионално и евентуално – за по-нормално заплащане.
2. Какво е да си PR мениджър на толкова много музикални фестивали, какво Ви мотивира и вдъхновява в тази професия?
Както казах, за мен това е мисия. Започнах с пиара случайно. Винаги съм ходела често на концерти и когато работех като културен редактор и музикален журналист, често пишех за някакви впечатляващи, но супер неизвестни български групи. И понеже вярвах в това, че има смисъл повече хора да ги познават, започнах да им помагам, като се обаждам на познати по други медии и да ги препоръчвам. През първата година, в която правех това, не съм взела дори 1 лев за тези приятелски услуги – нещо, което вероятно някой с професионални амбиции никога не би си позволил. В един момент обаче трябваше да реша дали искам пиарът да ми бъде професия. И всяка една услуга се отплати – в момента всичките ми клиенти са или мои приятели, или хора, на които съм била препоръчана от приятели. Точно това ме вдъхновява и мотивира – споделените ценности с артистите, екипите, събитията, фестивалите. Рядко се налага да работя по проект, който не ме вълнува и в който не вярвам. Тези случаи продължават кратко и не се повтарят.
3. Кои са най-големите пречки и предизвикателства, съпътстващи организацията на толкова мащабни събития и фестивали и как успявате да се справите с тях като PR?
Най-лошото, което може да се случи на такова събитие, е разочарована публика. Слава Богу, до момента не е имало нито едно събитие с недоволна публика от десетките, по които съм работила. Надявам се и никога да няма. Аз работя в сфера, в която няма звезди като Лейди Гага или Мадона. Най-голямото предизвикателство за мен е всекидневната борба медиите да публикуват и отразяват безплатно некомерсиални, слабо познати у нас, но изключително качествени артисти и събития. Понякога е адски трудно, но си заслужава. В класическия PR аз трябва да решавам къде какво да се появи, за да се изгради желаният имидж на даден артист и да се промотира по най-интересен начин дадено събитие. На практика обаче високата наситеност от събития и ниският медиен интерес към некомерсиалните артисти ме превръщат в изобретателен търговец, който продава скъпоценни камъни на цената на мушами. Наскоро излезе изследване, че пиарът е една от трите най-стресови професии в света. Често и аз не знам как се справям – безкрайно жонглиране със срокове, десетки телефонни разговори, идеи, дипломация и помощ от приятели. В момента нямам желание да работя фокусирано само по един проект. Но ако продължи безмилостното комерсиализиране на страниците за изкуство и култура в медиите и се задълбочи недостигът на експертно мнение за културните събития в тази страна, ще си търся работа в агенция. Засега обаче лудницата продължава – докогато има смисъл.
4. Кои според Вас са най-ефективните канали за популяризиране на подобен тип фестивали и събития и защо?
За съжаление в България телевизията е най-ефективният начин са популяризиране на каквото и да било. Лично за мен, въпреки че работя в телевизия, това е странно и жалко. Причината е, че таргетираните кампании в културните събития са опасна хазартна игра, която поради множество специфики на българските публика и медии рядко си позволявам. В този смисъл най-ефективно е умелото ползване на всички канали – социални мрежи, интернет медии, външна реклама, печатни медии, радио и телевизия. Колкото повече, толкова повече.
5. Всички си спомняме отмененото участие на основния хедлайнер и бурята, прекратила преждевременно Elevation миналата година. На Вас налагало ли Ви се е да прилагате кризисен PR?
Не и слава Богу! Както написах в една статия тогава, Elevation бяха абсолютно неподготвени и не успяха да направят кризисен PR – вместо защитна – заеха нападателна позиция и напрежението между публика и промоутър ескалира до грозни нива. Това навреди на целия фестивален сезон и за мен е напълно непонятно, че имаше хора, които се радваха на чуждото нещастие. Което всъщност няма никакво значение – тази година фестивалът направи изключителна PR кампания и се представи доста добре на място, макар и с не толкова силен line-up. След това отпаднаха двата основни хедлайнера на Sofia Rocks и тепърва ще видим как те ще се справят с кризисното връщане на доверието на публиката. Личното ми мнение е, че българите като хора, които отскоро изграждат фестивална култура, са наивни и не се влияят много от подобни провали. Силен хедлайнер и много реклама са достатъчно хапче за пълна амнезия.
6. Какво според Вас е успешното управление на такива извънредни обстоятелства и какви са правилните PR действия в кризисна ситуация?
Първо и най-важно – помисли какво ще кажеш и на кого ще го кажеш. Кажи го не само с думи, покажи го и с действия (а не със снимки как се забавляваш в чалга клуб с поканените звезди, докато хората пият по пустите улици на Банско). Но това е съвет от фен и журналист, който познава средата и донякъде – публиката. Като PR нямам право да давам съвети за правилно поведение в ситуация, от която нямам опит.
7. Как да се подготвим максимално добре, за да не сме изненадани и изобщо да не се стига до кризисни комуникации?
Когато има рискови събития, често правя списък за промоутъра с неща, за които да внимава. Ако промоутърът е достатъчно опитен, това не се налага, защото си имаме взаимно доверие, че всеки разбира от своята работа. Най-важното, на което държа, е да ме информира, ако има слабо или несигурно място в организацията – превенцията е най-сигурният метод да не се издъниш.
8. Наскоро бяхте гост-лектор на TED x Sofia. Какво послание се опитахте да предадете на публиката чрез своето участие?
TED е място, на което хора споделят любопитни и нестандартни идеи за успех и удовлетворение в бизнеса и живота. В началото бях поканена да говоря за своята кариера и странната ниша, в която се развивам. Идеята беше да разкажа как станах PR и да опиша как дълбоката ми лична връзка с това, което правя, доведе до щастлива поредица проекти и клиенти.
Като помислих добре обаче, се оказа, че не мотивацията ми е причината за успеха (каквото и да означава тази дума). На TED x Sofia разказах малка, но представителна част от впечатляващите професионални истории на моите приятели и на хората, с които работя. Свързващото звено между всички тях съм аз. Идеята е, че в съвременния свят силната амбиция, талантът, любовта към работата и всекидневните усилия не са достатъчни. Има още нещо. И това са хората, с които се заобикаляш. Те показват не кой си, а какво мислиш за себе си и света. А мислите често стават реалност.
9. Има ли мечтан проект, който все още не сте успяла да реализирате?
Няколко са. С различни съучастници. Най-големият се казва 2MuchArt, има сайт, фейсбук профил, youtube канал, лого и готова идея зад него. В главата ми е от 3 години, но все нямам време да го направя. Дано да успея тази година!
10. Кое ще е най-голямото музикално събитие, което не трябва да се пропуска тази година?
За мен да се ходи на музикални събития е ежеседмично, а не ежегодно занимание. Посещавам между 150 и 200 концерта на година. От тях минимум 10 фестивала. Най-голямото музикално събитие в България е Spirit of Burgas. Събитията, над които аз работя и съответно – препоръчвам са:
– Kavarna Rock 2012 – рок фестивалът с най-яката атмосфера у нас;
– Teleport Ibiza – на 17 и 18 август на Cacao Beach пристигат двете най-силни партита на острова – столица на световната електронна музика, особено внимание към един от титаните в нея – Sven Vath!
- ON! Fest през септември – уникален фестивал, който събира на едно място всички елементи на градската култура, спорт и изкуства.
Интервю: Божана Шошкова