Меню
Александър Миланов, експерт „Връзки с обществеността“ на най-голямата работодателска организация – Българската стопанска камара, представи резултатите от изследването „Как се отразява в медиите темата за трансформацията на обществената грижа за изоставени деца“. Публичната лекция се проведе на 11 юни в Нов български университет, София, а лектор беше самият автор на изследването – Александър Миланов.
Миланов активно се занимава със социалните теми в обществото, сред които са темите за децата в институциите, уязвимите групи и хората с увреждания. От 2007 г. до 2010 г. той е директор „Маркетинг и набиране на средства“ на правозащитната детска организация „За Нашите Деца“. Автор е на книгата „Детство без сълзи“, разказваща историите на деца, настанени в социални домове или поверени на грижите на приемни родители.
Доскоро българите са вярвали, че държавата може да бъде добра майка за изоставените деца, но всъщност днес домовете вредят на сирачетата, превръщат ги в „социални инвалиди“. Ето защо приемните семейства са икономически и социално по-ефективната алтернатива на социалните домове, смята Малинов.
Изследването си постави за цел да установи как медиите отразяват и комуникират деинституциализацията. Проведен е т.нар. контент анализ, обхващащ 400 медии (43% национални и 57% регионални) и 12 000 публикации. Изследването установи, че в публикациите се засяга най-често тематиката за деинституциализацията, благотворителността и децата в риск от изоставяне, докато превенцията остава непозната и незасегната от медиите тема. Ето защо, заключава Миланов, е необходимо превенцията да се вмъкне в новинарския микс. Медиите са тези, чрез които трябва да бъдат предадени преките послания, които да подготвят специалистите в домовете и да образоват потребителите по отношение на деинституциализацията и ползите от този процес.
Това провокира нуждата на медиите от авторитети, а PR специалистите, препоръчва Миланов, трябва да подготвят и ограмотят тези авторитети да говорят емоционално и да дават примери. Той обърна внимание на общините и призова активно да се работи с тях и с местните комуникатори. Необходимо е говорителите да бъдат проактивни, а информационните послания да бъдат превеждани на достъпен за местната общност език. Тъй като медиите реагират единствено при създал се информационен повод, то различните поводи, съветва Миланов, трябва да бъдат с различен интензитет.
В заключение, той обърна внимание на комуникационния риск, който крият бюрократичното затрупване в системата и установените правила за популяризиране на подобни практики; а това затруднява информирането на общността относно постигнатите добри резултати по отношение на деинституциализацията.
