Меню
Евгений Даков е на 29 години, от Пловдив. Занимава се главно с IT технологии, но паралелно с това е развил своята любов към фотографията. Професионално започва да й обръща внимание от 4 години. Един от най-големите призове, които е получавал, е голямата награда в конкурса „Биоразнообразието. Всички ние сме част от него“, организиран от Представителството на ЕК в България. Може да разгледате негови снимки на сайта му www.wildlifeinbulgaria.com. А сега вижте какво ни разказа той.
1. Как IT специалист се пали по фотографията?
Лесно – когато наблюдава свой приятел, запален по фотографията. Когато човек наблюдава нещо, което му се вижда интересно, и реши да се опита да навлезе в него, често се заражда голяма страст към новото хоби и това понякога остава завинаги... Да не говорим, че между компютрите и дигиталната ера на фотографията има все пак тясна връзка :-)
2. Има ли място, събитие, случка или конкретен момент, когато си снимал, които са те впечатлили най-много? Разкажи ни за него.
Такива моменти има много – когато наблюдаваш наистина рядка птица, която малцина са имали щастието да видят, това е нещо незабравимо. Да имаш късмет да се насладиш на невероятен пейзаж сред красиво място също е нещо незабравимо. Все още си спомням малкото параклисче в с. Гела (Родопи), заобиколено от високите тополи, сгушено в планината и залято от есенните цветове наоколо...
3. Как би описал света, който виждаш през обектива? По-различен ли е от този, в който живеем?
Обективът те учи да виждаш, фотографията те учи да забелязваш. Всичко това прави погледа на човек различен и интересен. Хората не осъзнават колко неща не забелязват в забързаното ежедневие. Гледайки през визьора на апарата, понякога вникваш по съвсем различен начин в нещата около теб. Лично аз имам щастието да наблюдавам диви животни от непосредствена близост в естествената им среда, а това е нещо наистина различно и въздействащо и за мен специално е постижимо благодарение на фотографията.
4. Какво послание отправяш чрез фотографиите си? Колко силно според теб влияе една снимка на човешкото съзнание и емоции?
Аз бих желал, когато някой гледа моя снимка, да усети това, което съм усетил аз, докато съм я запечатвал. Да преживее нещо, което преди това сам не е преживял, да види нещо, което сам не е видял. Както една песен или една картина, така и една снимка може да предизвика безкрайно силни емоции сред хората, които могат да я оценят.
5. Кое е това, което фотоапаратът никога не би могъл да улови?
Фотоапаратът никога не би могъл да улови това, което очите виждат, но може да покаже нещо, което очите не са видели и никога няма да видят.
6. Какво те подтикна да се занимаваш с пейзажна фотография? Участието ти в Зелени Балкани или нещо друго?
Пейзажната фотография е просто следствие от насладата, която изпитвам, гледайки красиво място или пейзаж. След това идва желанието ми да го запечатам и покажа и на други хора, така че и те да усетят част от красотата на видяното. „Зелени Балкани“ не са първопричина, но определено имат голяма заслуга за всичко това.
7. Как се почувства след връчването на първата ти награда в областта на
фотографията?
Почувствах се адски изненадан, горд от оценката и от това, че снимките ми са видени и оценени от повече хора.
8. Кое е най-важното и ценното, на което си се научил, откакто започна да се занимаваш по-професионално с фотография?
Не бих казал, че се занимавам професионално. Това е по-скоро хоби, макар да заема голяма част от времето и съзнанието ми. Най-важното, което научих, бе да виждам по-детайлно нещата, да забелязвам по-незначителни, на пръв поглед, неща, да ценя природата и най-вече дивите животни и тяхната свобода.
9. Как би довършил следните 4 изречения:
Идеалният за мен ден се състои в … това да съм на няколко метра от диво животно, да го наблюдавам и снимам, без то да знае за присъствието ми.
Ако не бях човешко същество, бих бил… може би орел.
Пожелавам си утре да е… денят, в който ще видя поредното незабравимо нещо.
Мечтите на човек трябва да са свързани най-вече със... стремежа му да се усъвършенства, да е по-добър и да цени хората около себе си.
Интервю: Елияна Матева
