Меню
Калина Донкова е на 19 години, от София. Учи журналистика в СУ „Климент Охридски” и вече работи по специалността си в Дарик Радио. Макар и още много млада, тя вече е осъществила мечтата си да се занимава с журналистика и да тръгне по стъпките на водещи имена в тази сфера на дейност. Ето какво сподели с нас Калина.
1. Винаги ли си знаела, че един ден ще се занимаваш с журналистика?
Да! Идвам от такова семейство и нали знаете... когато професията е семейна, има два варианта – да я намразиш и в знак на протест демонстративно да си избереш коренно различна професия, или да я заобичаш. Е, при мен се случи така, че се влюбих в журналистиката.
2. Баща ти е известен журналист. Помогна ли ти той при избора на професия, даде ли ти някакви насоки?
Определено. Той е човекът, който запали интереса ми към професията. И сега мога да кажа, че изключително много ми помага в работата, за което му благодаря.
3. Успяваш ли да откриеш в журналистиката своята същност? С какво те вдъхновява тя?
Аз лично нареждам журналистиката до професии като лекар и учител например. За да си журналист в истинския смисъл, определено трябва да го носиш в себе си. Истинският журналист трябва да помага на обществото, да казва истината, а за да го прави, разбира се, трябва да е изключително отговорен. Откривам журналистиката в себе си, разбира се. Винаги съм била граждански ангажирана и проблемите на обществото са ме вълнували. А с какво ме вдъхновява... с динамиката. Това е една изключително жива професия.
5. Има ли журналист, който ти служи за пример?
Всеки честен журналист. Всеки професионалист.
6. Ти следваш ли някаква изградена вече практика при задаване на въпроси, или имаш свой метод?
В общи линии, много зависи от ситуацията, в която си поставен, когато задаваш въпросите. Нещото, което се опитвам винаги да следвам, е да извадя това, което другите ми колеги нямат, и да бъда максимално конкретна във въпросите си.
7. Как виждаш бъдещето на журналистиката в България? Движи ли се тя в правилната посока?
Често задаван въпрос. Искрено ми се иска бъдещето на журналистиката у нас да е по-ясно и по-светло, но струва ми се, че все по-малко хора го виждат такова. А на въпроса, дали се движи в правилната посока, мисля, че всеки от нас може да си отговори на това.
8. Вълнуват ли се според теб хората от живота на хайлайфа в България? Това ли е начинът им да избягат от реалността?
Да започнем оттам, че „хайлайфът” у нас е доста неясно понятие. Съгласете се, че на хората навярно не им е лесно да възприемат целия поток от новини, и то предимно лоши новини напоследък. Може би да. Може би е лесен начин съзнанието да избяга от катастрофите, убийствата и сметките за парно, но все пак трябва да живеем нашия живот, да знаем какво става днес, сега и да имаме силата да го осмислим, иначе рискуваме да загубим съзнанието си на отговорни и обществено обвързани хора. Както е казал И. Б. Уайт: „Новината е привилегия, на която се радва потребителят, но тя е и кръстословица, която той трябва сам да реши“.
9. Как би довършила следните 4 изречения:
Виждам света, в който живея, като... определено интересен и доста сложен.
Винаги съм искала да направя... мусака, както я прави баща ми.
Колкото повече мисля върху даден проблем, толкова повече... или се изяснява, или забравям същността :-)
Когато денят ми е скучен, го разнообразявам с книга, бира и... любов :-)
Интервю: Елияна Матева