Интервю с Руслан Трад - млад човек, чиито дела вече оставят трайни следи

Именно днес, на студентския празник, решихме да Ви представим един млад човек, студент по PR, чиито дела вече оставят трайни следи.

Руслан Трад – необичайно име на едно 24-годишно момче с арабски корени. Притежава собствен блог (Intidar) и е председател на Форума за арабска култура.  Той бе най-младият участник в международната конференция „Новата Арабска пролет: какво се случи, какво означава и какво следва“, организирана от Атлантическия Клуб България със специалната подкрепа на НАТО и в сътрудничество с Министерството на отбраната и Министерството на външните работи на Република България. Но с какво ни спечели той още преди да разберем за това негово участие?...

1. Защо студент по PR се интересува толкова много от арабската култура?

Аз отскоро съм студент по PR, сега съм втори курс. Преди това учих право. А още по-отдавна завърших Класическата гимназия и още там се породи големият ми интерес към арабската история и култура. След 10. клас трябваше да си избера профил, а другите предмети се изучаваха в по-малка степен. Аз бях с профил история и учих основно история. Когато четях за кръстоносните походи или за Близкия изток, ми беше много интересно и исках да разбера повече по темата. Отделно това е нормална тема в моя дом, защото баща ми е сириец. Всъщност той ме съветваше да не се захващам с такива неща, защото такива теми обикновено не са добре приети от по-голямата част от обществото. И наистина мога да кажа, че съм срещал доста стереотипни изказвания и реакции. Но в това се крие чарът – че мога да ги оспорвам.

2. Какви са вашите съмишленици и как Форумът за арабска култура набира нови членове?

От създаването на форума досега само аз от всички членове съм с арабски произход. Всички останали са се заинтересували покрай мен или покрай инициативи на форума. Всъщност това е клуб, който съществува вече 2 години. Но аз избрах названието форум заради значението на думата. Класическият смисъл на думата форум е нещо отворено и в единство, т.е. има една обща тема. Всеки може да се присъедини, не е затворено общество и хората идват само и единствено по свое желание. Темата е много специализирана и е ясно, че когато някой се включи, той наистина проявява интерес към арабския свят или арабската култура. В началото членовете бяха главно арабисти. Съвсем нормално, защото самият форум започна с хора, изучаващи арабистика в Центъра по източни езици. Впоследствие се включиха техните приятели, други мои приятели. В момента има най-различни хора, като например студенти по мениджмънт, маркетинг. Това за мен е радостно, защото разширихме кръга. Има и хора, изучаващи кореистика, което няма нищо общо с арабския свят, но е любопитен факт.

3. Каква е главната цел на Форума за арабска култура?

Моята лична цел е да се опитам да се преборя със стереотипите и слуховете, които битуват в обществото за арабския свят. Мои приятели са ми казвали, че ако не познават мен или семейството ми, биха имали друго мнение за арабите. Много хора, които говорят срещу арабите, арабския свят или арабската култура, нито познават такива хора, нито познават историята, нито пък са чели за съвременното състояние на арабските страни. Те се изказват напълно стереотипно и предубедено, защото не познават тази част от света, която и до момента е едно тъмно петно на картата за повечето хора. Целта на форума е именно да разясни тези разлики, да даде по-дълбока представа за арабската култура. Това става възможно чрез групата във „Фейсбук“, която се появи сравнително късно, и чрез инициативи като например изложби на снимки от арабския свят. Една снимка от арабските емирства беше много интересна за посетителите – момче с фланелка на Бербатов. Всички бяха изумени, че дори и там гледат футбол и Бербатов им е известен. На нашите сбирки основно това се обсъжда; това е най-наболелият проблем – стереотипите, свързани с арабските страни.

Помагахме в едно училище за обогатяването на общата култура на учениците, като давахме примери за страни от Близкия изток и техните столици. Никой не е виновен за незнанието си. Просто трябва някой да го насочи.

Наша цел е и да следим актуалните проблеми, касаещи арабския свят. Обсъждаме ги, защото особено сега в арабския свят политиката и културата са взаимно свързани. Например не могат да бъдат представени едни улични графити по стените като вандалщина, ако не се знае защо е написано точно това и какво точно се цели да се постигне с това послание. Между култура и политика в арабския свят връзката е изключително силна и показателна.

4. Какво би искал да споделиш относно арабската култура, което не е широко известно и би било любопитно за нашите читатели?

Много малко хора си дават сметка, че тероризмът е доста голям проблем за самия Изток. Първите жертви на тероризма като идеология или движение са именно мюсюлманите. Дори беше зададен веднъж такъв въпрос: дали тероризмът е част от арабската култура. Не се засегнах от това изказване – обикновено аз отговарям на въпросите за тероризма като за явление. Аз съм много деликатен и същевременно хладнокръвен. Но, признавам си, понякога наистина много съм се ядосвал от подобно незнание на някои хора. В крайна сметка тероризмът е голям бич. Той се усеща първо в Близкия изток и след това на Запад. Жертвите на тероризма в ислямския свят са в пъти повече от тези в западния. Това е проблемът, че тероризъм е първата асоциация, първата дума, за която се сеща човек, когато чуе „арабска култура“. Отделно се опитвам да покажа България на арабската общност в България. Когато сме заедно, обсъждаме и някои български проблеми. Напоследък в групата пускаме български песни на наши приятели араби. Даже имаме проект за диалог с бежанци, който ще стартира съвсем скоро. Идеята е да се покаже какво представлява България в крайна  сметка,  какви права имат бежанците тук и към кого могат да се обърнат за помощ.

5. Вярваш ли, че можете да бъдете мост между културите?

Колкото и символично да звучи  – да, вярвам. Никой друг не се занимава с арабска култура по този начин в България и на Балканите въобще. Затова сме единствената балканска организация в Източна Европа като цяло, които взехме участие на Съвета на Европа за евро-арабски диалог. Имаше една среща в Страсбург преди няколко месеца, сега ще има конференция в Дубай. Ще изпратим наш представител там, който да представи идеите ни. Дори проектът, който в момента подготвяме за проблемите на бежанците, е  свързан със самата конференция. Основните ни членове са девет души, с които започнахме в самото начало. Аз съм председател, а заместник-председател е един невероятен  човек – Мая Ценова. Тя е най-добрият преводач от арабски в момента. В момента работим по още няколко проекта, единият е доста голям – изложба, която за първи път ще се прави в Европа, и то именно в София. Тя е свързана с Халил Джубран, който е много известен в САЩ и в арабския свят, но в Европа все още не толкова. Въпреки че е живял в Париж, той е един от най-значимите арабски писатели, а също и художник, и философ. Смятан е за част от модерната американска култура. Във Вашингтон има мемориал на негово име, защото много дълго време е живял там. На български език са издадени няколко негови книги от 1982 година досега. „Пророкът“ е най-известната. В САЩ и Великобритания е най-продаваният автор след Шекспир. Негова изложба досега е имало единствено в Сидни с 68 картини, с ръкописи и т.н. Той е творил в началото на 20. век и картините никога не са излизали от Ливан. Той ги е дарил на държавата и съответно на Комитета на Джубран. Всъщност досега това е единственото място, където е имало такава голяма негова изложба. Смятаме да поставим и София на картата.

6. Какво е  мнението ти за състоянието на българското образование в момента? И какво  мислиш, че трябва да се промени?

Българското образование е било много добро някога. Моят баща точно заради това е дошъл в България – за да учи. Едно време в арабския свят България е била с доста добро име. Много студенти са идвали тук; образованието е било на високо ниво и се е смятало за доста елитно. Голяма част от днешните политици от Близкия изток са завършили в България. Сега обаче голям пропуск на системата е липсата на стимул за учене. Голям проблем според мен е, че трудно се влиза и лесно се излиза от университета. Смятам, че трябва да е обратното. В крайна сметка живеем в 21. век, образованието трябва да е достъпно за всички. Оттам нататък обаче трябва всеки студент да полага усилия и да има желание да завърши. В крайна сметка в университета не е като в гимназията. Нямаш това задължение да ходиш всеки ден, да имаш контролни и т.н. Всичко зависи от теб, трябва само да имаш мотивация. За да искаш да усвояваш нови знания, трябва да знаеш защо го правиш. Системата е тотално объркана. Самите преподаватели също трябва да са доста по-раздвижени, да се информират за новостите от съответната сфера. Защото светът ни се развива доста по-бързо отпреди и студентите имат право и нужда да знаят как се променя той.

7. Кое те мотивира и ти дава стимул да продължаваш да се развиваш?

Трудно ми е да го обясня, защото за мен това е една кауза. Това, което правя, за мен е начин на живот вече близо 4-5 години. Нещото, което ме удовлетворява, е, когато членовете на форума стават все повече, и фактът, че мога да просветя повече хора по темата за арабската култура. В същото време и аз се уча, защото всеки има различно мнение, всеки вижда нещата по различен начин. Точно затова правим тези дискусии. Аз имам още много какво да науча за арабския свят и това ме подтиква да чета непрекъснато и да се интересувам все повече. И най-много ме радва, когато на нашите сбирки цялата зала е пълна.

8. Как би довършил следните 3 изречения:

- Идеалният за мен ден се състои в това да усетя онова пърхащо удоволствие от осъзнаването, че си допринесъл с нещо за себе си и хората около теб, докато се прибираш пеша по софийските улици вечер.
- Винаги съм искал да направя хубаво капучино.
- Пожелавам си утре да е ден с малко по-щастливи хора.

Интервю: Мария Ангелова