Snowhow от отличниците в бизнеса – с Ивайло Христов

Ивайло Христов е магистър по електронен бизнес и електронно управление. Завършва в  СУ „Св. Климент Охридски“. Г-н Христов е носител  на наградата „Млад предприемач на годината“ за 2010 година и е сред съоснователите на KOMFO – една от малкото фирми в Европа, които са признати от Facebook за Preffered Developer Consultant. Занимава се с предприемачество, стартиране на бизнес bootstrapping на нови компании.

Усмихнат, позитивен, успешен, обичащ работата си и винаги в движение – това е Ивайло Христов. А сега Ви предлагаме да разберете за какво си говорихме с него в  седмичната ни рубрика Snowhow от отличниците в бизнеса.

1. Г-н Христов, Вашата българо-датска фирма е изключително успешна международна компания. Трудно ли се прави бизнес от такъв ранг в България?

Трудно се прави бизнес от такъв ранг независимо дали е в България или не. Да, много често срещаме негативно мнение относно България – че няма финансиране в България, че не може да се прави нещо подобно. Аз мога даже да контрирам – в България е по-лесно, отколкото в други държави. Наскоро четох коментар във „Фейсбук“ на един от големите български предприемачи – Ники Горчилов, където той казваше, че в Силиконовата долина в САЩ, където, общо взето, се сключват най-много предприемачески сделки в света, финансирането от бизнес ангел се осъществява при 1 от 2000 компании, докато в България това е при 1 от 20 компании. Това, чисто статистически, означава, че в България намирането на финансиране е дори по-лесно, отколкото в САЩ и други страни. Така че аз силно поддържам мнението, че в България не е лесно да се прави бизнес от такъв ранг, но все пак е по-лесно в сравнение с други части на света.

 2. Вашите партньори и основни клиенти са от скандинавските страни – доста далеч от нас и географски, и по икономически показател и културни особености. Образно, ние сме в двата срещуположни края на Европа. Как успявате да балансирате? Къде се „срещате“?

Ние не сме чак толкова различни като хора. Аз съм работил с компании в Индия, където културните различия са наистина големи. Между България и Дания има културни различия, но те са по-малко в сравнение с азиатските държави. В решаването на подобни пречки помага това, че аз съм работил и живял година и половина в Дания, така че имам познания какви са точно различията  и знам как да не им позволяваме да се превръщат в пречки – с комуникация, с отстъпки, с разбиране – както обикновено се работи.

3. Като съосновател на KOMFO, Вие се стремите да се грижите за осигуряване на максимален комфорт на работното място за Вашите служители. Това не е честа практика в българските фирми. Разкажете ни за офиса на KOMFO. Това оптимизира ли работния процес? Има ли пряка връзка с креативността на Вашите служители?

Като цяло това е политиката ни. Още от самото начало разбрахме, че трябва да привлечем най-добрите специалисти, за да сме  успешни. Компания като нашата се гради на хората. Ние не сме производствена компания, където най-важни са машините. За нас най-ценни са хората. Така че предоставянето на най-добрите условия е част от стратегията ни да привлечем най-добрите специалисти. Като цяло, за офис сме избрали нестандартно решение, защото се вслушваме в мнението на служителите си. Ние отдавна сме прескочили прага на сега стартираща предприемаческа компания и можем да си позволим голям лъскав офис в Бизнес парк или нещо подобно, но повечето хора в екипа са твърдо убедени, че сегашното разпределение, което имаме, е много по-добро от типа open office или други подобни. Като локация сме избрали центъра, тъй като имаме много хора, които идват от различни краища на София. Като архитектура – това е жилищна сграда, което ни позволява да имаме много малки помещения, в които могат да работят на спокойствие по 2-3 човека, а също им дава и страшно много пространство, което можем да оползотворим по много добър начин. Например имаме си  място, където ни чака безплатна закуска, място, на което хората сутрин могат да се съберат, да си пият кафето и да си говорят. Разполагаме със стая за игри, където имаме тенис на маса, джага и дартс. И понеже основната ни цел е да осигурим комфорта на хората, които работят тук, а не да привлечем вниманието с лъскаво офис оборудване и лъскави сгради, приемаме това, което е най-добро и най-удобно за служителите ни, а не което би ни помогнало да продаваме продуктите си, най-малкото защото продаваме в друга държава. Като офис – бих казал, че се опитваме да постигнем една тиха и спокойна офис среда, където хората работят по начин, който ги връща повече към студентските им години, когато са работили над проекти със състуденти, отколкото да се чувстват в някаква строга, корпоративна, „военна” среда. Имаме хора, които обичат да си оставят някакви дрехи в офиса, които са си аранжирали работното място по свой начин; тъй като това е жилищна сграда и има страшно много тераси, имаме поставени градински люлки и хората могат да работят навън, когато е топло. Опитваме се да направим това за всичките ни служители – да бъде удобно и хубаво, независимо че е нестандартно.

4. Това има ли пряка връзка с креативността?

Има, да. Аз съм работил в някои компании, където е било твърде шумно, задушно и това много пречи на концентрацията. И това е, което гоним като ефект – когато хората не се притесняват за някои основни неща, като дали е топло, дали е студено, дали им е удобно или не, те могат да се съсредоточат върху работата си.

5. Българинът мотивиран ли е да работи за собственото си самоусъвършенстване и повишаване качеството на работа?

Не бих казал, че сме по-малко или повече мотивирани от граждани на други държави. Бих казал, че има фирми, които могат да мотивират служителите си, и такива, които не могат, защото мотивацията не е нещо, с което се раждаш, да кажем. Въпросът е дали средата те мотивира, дали има нещо, което те кара да бъдеш по-добър, да учиш, да се справяш по-добре с нещата. А в България има много кадърни хора, които могат. Мисля, че на много състезания по математика и IT показваме на света не само че не сме по-зле от останалите, ами напротив – печелим златните медали.

6.  Проактивни и търсещи нови подходи ли са българите, или предпочитат да се придържат към традиционни, вече установени модели и практики?

За българите като цяло не мога да обобщя, защото нямам информацията дали сме проактивни или по-проактивни от други. Мога да кажа, че IT специалистите сме по-проактивни от специалистите в другите индустрии. Като че ли това, че се занимаваме с IT технологиите, ни позволява да виждаме малко по-далече, да искаме малко повече.

7. Защо решихте да преподавате на студентите в СУ „Св. Климент Охридски“?

На мен това винаги ми е било страст – да помагам и да преподавам на другите хора. Започнах с някакви малки опити още когато бях в гимназията. Аз съм завършил математическа гимназия, където имахме школа за информационни технологии, в която по-големите учеха по-малките. Училището, както вероятно и други училища, нямаха капацитета да помагат на абсолютно всички с извънкласните си занимания. Но в крайна сметка го бяха организирали по един доста добър начин – по-големите помагаха на по-малките. Още тогава разбрах, че ми харесва да преподавам, да помагам със знанията, които имам. И когато влязох в университета, имах възможност да помагам на някои от преподавателите. И така започнах, постепенно, изкачвайки се по стълбичката – отначалото помагах, след това ми повериха организирането и преподаването на семинарни и лекционни занятия, започнахме да правим избираеми дисциплини. Оттогава ми е страст, като вече преподавам и не само в СУ, ами в момента експериментално помагам и за една нова магистратура в ВУЗФ (Висше училище по застраховане и финанси) .

8. Каква е магистратурата, ако не е тайна?

Става дума за магистратура по предприемачество и финанси. Цялата програма е с практическа насоченост, като цели да даде примери и напътствия както от най-добрите практики, така и от вече успешни предприемачи. Също преподавам и в Института на СISCO  по предприемачество и когато имам възможност, откликвам на различни инициативи и презентации, дори за някои еднодневни събития, където да споделим опита си. Когато имам време.

9. Времето ли е най-големият недостиг?

Да! Това в последно време се оказва голямо предизвикателство за мен. Със сигурност колкото повече неща се случват около нас, толкова по-малко ми стига времето. Виждаме възможности и като че ли искаме да направим всичко, искаме да научим всичко. И просто времето по никакъв начин не стига.

10. Как виждате бизнес климата в страната в близко бъдеще?

Като бизнес климат това, което се случва в резултат от световната икономическа криза, е, че бизнесът се променя. Едно от основните неща, преди да започне кризата, е, че имаше страшно много неразумно изхарчени бюджети. Имаше страшно много компании, които поради разрастването на техния бизнес харчеха безкрайно неразумно бюджетите си. Не измерваха дали дадено нещо им носи възвръщаемост или не. Много мениджъри работеха по усет: „Да, това е добре за фирмата, бих го направил”, докато кризата донесе много промени точно в тази насока. Хората вече искат точни доказателства дали така изхарчен, този бюджет би донесъл възвръщаемост. Според мен това е добре, защото помага работещите продукти и услуги да тръгнат нагоре. Бих казал, че има много спекулации излизаме ли от кризата или не. Аз просто бих казал, че бизнесът е влязъл в един процес на промяна, при който бизнесът се променя, но той никога повече няма да бъде същият като преди независимо дали има, или няма криза. Но това е добре, защото е един вид еволюция.

11. Какво предстои на KOMFO до края на годината?

До края на годината няма много време… В момента имаме продукт, който успешно продаваме в скандинавските страни и който вече година носи много добри ползи на клиентите ни. Ние направихме една реорганизация през последните години, като от една service ориентирана компания преминахме към продуктово ориентирана компания. Продуктите, които имаме, вече започнаха да се продават добре, имаме клиенти, които са доволни и успешно прилагат системата от около една година, и сега е моментът, в който започваме да търсим партньорства и да разширяваме пазара извън скандинавските страни. Не вярвам до края на годината да успеем да реализираме някои добри партньорства, но в момента част от моите пътувания са свързани точно с това – намиране на партньори в различните държави. Част от интервютата, които провеждаме в момента в България, са с хора, които могат да ни помогнат с внедряването на продуктите ни изцяло. Решихме, че България може и да не е най-атрактивният ни пазар, но центърът ни е локализиран тук и това ни помага да можем да предложим по-лесно услугите си на българския пазар.

В близко бъдеще се надяваме да можем да завладеем все повече пазари. Европа ни е много интересна. Надяваме се от няколко скандинавски държави, където продаваме продуктите си, да проникнем в цяла Европа.

Интервю: Марина Колева