Меню
Стъки: „Събитието за мен е като готвенето – сбор от различни продукти, подправки и щипка магия.”
Миналата седмица Ви обещахме още интервюта. Ето едно по-различно M3 College Summer Challenge с отговорите на Стъки и Суни от S Communication, организатори на градския фестивал „София диша”.
1. Освен че сте много млади, смели и креативни, за вас знаем, че се занимавате основно с организиране на събития: фестивали, забавни мероприятия, концерти, изложби, дискусии, фирмени събития и др. Разкажете ни малко повече за себе си и как започнахте да се занимавате с това?
Стъки: По образование съм художник и сценограф. От години работя като сценограф по различни филмови, рекламни и музикални продукции. По време на работа ми се е налагало много пъти да изпълнявам функциите и на организатор, а и опитът ми в рекламната индустрия също помогна. Преди около две години партньорска фирма имаше нужда от организатор за концерти – предложиха ми и аз приех. Тази сфера (събитийният мениджмънт) много бързо ме спечели и продължихме заедно със Суни да се развиваме на това поприще. После се появи идеята за „София диша“, ние повярвахме в проекта и се захванахме с осъществяването му.
Суни: Предимно ние сме много смели. Лично аз не съм се стремила към
организирането на събития. Тези ми занимания започнаха отникъде, но определено ме заинтригуваха и реших, след като задържаха вниманието ми толкова много време, а това се случва трудно J, че е нещо, в което бих търсила реализация. Всичко, което си пожелая, се сбъдва и това ме радва много.
2. Организатори сте на актуалния и много популярен градски фестивал „София диша”. Какво означава той лично за вас?
Стъки: Това е проект, в който много вярвам. Защото има потенциал да се развие и превърне в един от най-мащабните фестивали в София, дори в България, да привлече гости от други държави. Струва си да се откажем от лятната си почивка, за да работим по фестивала. Има смисъл, защото заедно със Суни събрахме невероятен екип от личности, което много допринесе „София диша“ да е това, което е. Няма как, ще спомена няколко имена, не по ред на важност обаче. Ще започна от дамите: Елена Андонова, Весела Бабинова, Цветелина Стефанова, Мина Бънкова, Стефания Темелкова; както и мъжката част: Кольо Йовчев, Борис Георгиев, Нено Койнарски, Иван Зарев, Евелин Димитров, Иван Чертов, Йордан Радичков. Естествено сме ужасно благодарни и на всички участници, които се включиха във Фестивала, няма да ги изброявам поименно, защото са над сто, което е гордост за всеки организатор.
Суни: Борба за доказване и оцеляване. До голяма степен е на принципа на естествения подбор в природата. Неотдавна, разговаряйки със Стъки, осъзнах, че реално правим първи крачки към проект, който може да стане много грандиозен. Важно е да продължаваме да се усъвършенстваме. Екипът е частта, която е най-важна! Благодарни сме на всички изключително много!
3. Трудно ли е да се организира мултижанров фестивал като „София диша” в 4 поредни недели?
Стъки: Трудно е, да, но това е предизвикателство и възможност, така предпочитам да гледам на ситуацията. Това е като да имаш 4 фестивала един след друг. Всяка неделя имаме различни участници с различни изисквания. Всяка седмица се транспортира оборудването, необходимо за конкретната неделя, разпъват се шатри, позиционират се маси, столове, доставя се ток до всеки нуждаещ се участник, техническото оборудване също е много важно, това са видеопроектори, екрани, плазмени телевизори, сцени с осветление и озвучаване, всичко това се координира между участниците и различните подизпълнители. И това се случва всяка седмица по различен начин, защото се стараем неделите да са с „индивидуалност” и да имат свой собствен живот.
Суни: Трудно е, разбира се! Сладка трудност (ако въобще е възможно така да се каже!). Както и да се разглежда, това са си 4 минифестивала под шапката на големия.
4. А това, че се провежда през горещия отпускарски месец август, допълнително предизвикателство ли е?
Стъки: И това го има, но София е град с население над 2 милиона души и винаги е жив. През август много хора са в отпуска и пътуват, но остават много и тук и „София диша“ се превърна в интересно културно забавление за тях. Всяка неделя имат възможност да излязат, да се разходят спокойно по улица, през която са свикнали да преминават много бързо в натовареното си ежедневие, да се сблъскат с различни културни и спортни занимания, да се включат в тях. За децата винаги подготвяме интересни занимания, така и родителите и малките остават доволни. Това е фестивал от градски характер, ние не откриваме топлата вода. Подобни се случват в целия свят от години в градове с вековни традиции. Сблъскваме се и с неодобрението на някои хора, далеч съм от идеята, че сме перфектни, но да се противопоставяш на идеята за фестивала, ми се струва смешно.
Суни: Да. Има си своите позитиви и негативи. В общи линии се опитваме да сме максимално гъвкави спрямо всякакви спънки, които изникват в работния процес. А приятните изненади ги сграбчваме здраво.
5. Поставихте ли си тази година по-различни цели от миналата? Какви?
Стъки: Да, разбира се, и догодина ще си поставим нови и различни цели. И двамата със Суни вярваме, че проектите, по които работим, трябва постоянно да се усъвършенстват, те са като живи организми, когато се движат – съществуват, а когато спрат на едно място – умират. Това мисля, че е проблемът и на повечето събития с по-дълга история в България – десетото издание не се различава от първото, а това писва. Мисля, че след всеки осъществен проект организаторите трябва внимателно да анализират случилото се и да помислят как може да стане по-добре. Това беше и нашата амбиция тази година за „София диша“. Поставихме си три основни цели: да разширим периметъра (включихме ул. „Ангел Кънчев”), разнообразие ( всяка неделя имаше различна тема акцент) и интерактивност (разбирахме се в програмата на всеки участник да се включват самите гости, така че всеки да може да се докосне до случващото се).
Суни: Основната цел не сме я променяли, добавихме нови. Искахме да добавим още една улица към фестивала, той да е по-конкретизиран и по-интерактивен с посетителите, а основната е – да бъде за всеки.
6. Как се справяте с координирането на толкова много и различни участници в „София диша”?
Стъки: Стараем се, това мога да кажа. Вярвам, че старанието дава ефект, както вече казах, не сме идеални, но се учим от грешките си. Със сигурност знам, че тази година го направихме по-добре от миналата.
Суни: Честно казано, не знам! Това е свързано с ужасно много телефонни разговори, отговори на имейли, комуникация с различни хора, всеки със своите изисквания… на ден.
7. Какво според вас е най-важното, за да бъде едно събитие успешно и запомнящо се?
Стъки: Събитието за мен е като готвенето – сбор от различни продукти, подправки и щипка магия. Ако се получи от първия път, значи си с късмет. Но важното е да не се отказваш и ако не се получи, да се замислиш защо, да направиш промени и накрая няма начин то да не стане успешно и запомнящо се.
Суни: Екип, участници, климат.
8. Има ли събитие, което мечтаете да организирате? Какво е то?
Стъки: Искам много, ужасно много различни събития, но мисля, че това, което ще се превърне във фаворит, никога няма да осъществя. Причината е, че наистина съм доста самокритичен към нещата, под които се подписвам, а събитието, спечелило си тази позиция, ще е шедьовърът, за който всеки творец бленува.
Суни: Много искам да организирам събития за сестра ми, но след като осъществя това желание, ще искам нещо ново. Така че може би нямам някое конкретно.
9. Откъде черпите вдъхновение за смелата си и креативна работа?
Стъки: От Суни.
Суни: Аз черпя от всичко, което ме заобикаля.
Заповядайте тази неделя (28 август 2011 г.) на последното за тази година издание на фестивала „София диша: Песента на танца”!