67% от българите нямат интернет

Данните от проведеното изследване на Националния статистически институт потвърждават тенденцията на нарастване на разпространението и използването на информационни и комуникационни технологии от домакинствата и лицата в България.
 
През 2010 г. се наблюдава ръст от 3.5% в дела на домакинствата, които имат достъп до интернет вкъщи. В осигуреността на домакинствата с широколентова връзка има много незначителна промяна в стойността спрямо предходната година и данните сочат, че 26.0% от наблюдаваните единици разчитат на високоскоростен интернет (в т.ч. DSL, кабел, безжична или мобилна връзка, сателит и др.) през 2010 година.
 
Домакинствата, които все още нямат достъп до интернет вкъщи, са 66.9% и посочват различни причини за това. Най-голям е делът на домакинствата, които са посочили като причина липсата на умения за работа в интернет среда (43.1%), а 41.9% считат, че разходите за осигуряване на достъп и оборудване са големи и са бариера за цялостната им интеграция в информационното общество. Все още е голям делът на домакинствата, които отговарят, че не искат или нямат нужда от интернет връзка вкъщи (39.3%).

Данните сочат, че средният годишен темп на растеж на лицата, които регулярно използват интернет за периода 2006 - 2010 г., е 5.0%.

Младежите между 16 и 24 години се отличават като най-активната възрастова група отнаселението в България, „сърфираща” в глобалната мрежа всеки ден или поне веднъж седмично (76.1%). След анализиране на резултатите от проведените до момента изследвания за използването на ИКТ се установява обратно пропорционална зависимост между възрастовите групи и честотата на регулярно използване на интернет и компютър - с нарастването на възрастта на населението намалява използването на компютър и интернет.

От общата съвкупност на лицата, посочили, че някога са работили с компютър, най-голям е делът на самообучилите се, които никога не са посещавали курсове за обучение (44.3%). Над една четвърт са хората, които са преминали през курсове за работа с компютър (най-малко 3 часа) преди повече от 3 години - 26.2%, а през последните три месеца на 2010 г. са се обучили 13.9%.

През 2010 г. 90.7% от лицата най-често използват интернет с цел комуникация в социалните мрежи, видеоразговори, както и за изпращане и получаване на е-поща. Търсенето на информация и онлайн услуги също е сред най-често срещаните причини за „сърфиране” в мрежата и 90.2% от лицата търсят информация, слушат радио или гледат телевизия, изтеглят софтуер, игри, снимки, музика и филми или публикуват собствени файлове (текст, снимки, видеоклипове, музика и др.). В това число са и потребителите, които се възползват от удобствата на интернет за четене или изтегляне на онлайн книги, вестници, списания или електронни материали за обучение.

Услугите на електронното правителство са използвани от 35.4% от лицата, които са получавали информация от интернет страница на публичната администрация, изтегляли са или са изпращали официални попълнени формуляри.

Въпреки изобилието и разнообразието от онлайн магазини и аукциони, данните за 2010 г. не отразяват промени в тенденцията на използване на електронната търговия от лицата в България.

Делът на гражданите, предпочели да закупят стоки или услуги чрез интернет, е 5.1% през последните дванадесет месеца. Мъжете са малко по-активни по отношение на интернет покупките - 5.4% от тях са реализирали поръчки в онлайн магазини, спестявайки време, спрямо 4.8% от жените.

Увеличава се търсенето на някои стоки и услуги онлайн. От лицата, които използват е-търговия, 47.3% са направили поръчки за дрехи и спортни стоки през последната година спрямо 43.0% за предходната година. Нараства и делът на хората, които се доверяват на онлайн услугите с цел закупуване на туристически пакети, пътувания и хотелски резервации, като в рамките на една година се отбелязва растеж от 3.3%.

Почти една трета от онлайн клиентите си поръчват книги, списания, вестници или електронни материали за обучение (31.6%). От неизползвалите е-търговия лица най-голям е делът на онези, които през 2009 г. са посочили, че предпочитат да пазаруват в магазин и да видят продукта (21.7%) или че нямат нужда да правят онлайн покупки (19.4%).

Най-често лицата са закупували стоки и услуги от български онлайн магазини през последните дванадесет месеца (76.7%). Все по-предпочитани са сайтовете и предлаганите в тях артикули и на другите страни - членки на ЕС, като малко над една трета от покупките са били направени в тях (34.6%). Докато е-търговия между България и страните от ЕС отбелязва среден годишен темп на растеж от 7.3% за периода 2008 - 2010 г., то клиентите постепенно изгубват интерес да пазаруват в интернет от продавачи от други страни извън Общността, тъй като често правата им на потребители не са добре защитени.