Бъдещето на книгата е тя да се превърне в изживяване

22 октомври 2010 г., София. Във фокуса на този PR Thursday бе българската книга. Гости на събитието бяха писателят Калин Терзийски, Раймонд Вагенщайн, управител на издателство „Колибри“, Виктория Бисерова, управител на „Ентусиаст“, Ясен Недков от издателство „ИнфоДАР“, и  Александър Кръстев, главен редактор на azcheta.com и консултант в PRoPR Agency. С тях разговаряхме за българската литература, книгоиздаването, промоцията на авторите и книгите и бъдещето на издателския бизнес.

„На българския пазар има повече книги, отколкото могат да се погълнат. По-малко от 30 процента от изданията на пазара са преводни, останалото е от български автори“, отбеляза Раймонд Вагенщайн, но изтъкна, че в България няма литературна критика. Според него всяка книга се популяризира трудно. Ако медиите й обърнат внимание, тогава тя има голям комерсиален потенциал. За съжаление те са пасивни. „Ако в България се роди един гений, български Шекспир, има опасност да го пропуснем”, заяви той.

„Трябва да има различен подход към всяка книга като към отделен проект, защото книгата сама по себе си е културно събитие”, сподели Виктория Бисерова. Тя изтъкна, че основен проблем в сектора е слабата дистрибуторска мрежа в България, и уточни, че до много населени места в страната въобще не достигат книги. Управителят на „Ентусиаст” счита, че авторът трябва да се обвързва с повече активности, така и книгата ще бъде по-интересна, и ще достига до повече хора. Александър Кръстев допълни, че в България не се създава очакване у аудиторията за предстоящата книга, не се изгражда мит.

Писателят Калин Терзийски заяви, че авторът трябва да се стреми да създава изкуство, а не да се занимава с пошлости като промотирането и писането в отговор на модерното на пазара. Някой друг трябва да се грижи за популяризирането на легендата за него. Според автора българинът смята, че е непрестижно да чете, но напоследък има светлина в тунела сред младите хора. Мнението на писателя е, че дори в най-некачествената книга има нещо хубаво, защото изгражда и поддържа навика да се чете.

 
По темата за панаирите на книгата Александър Кръстев с разочарование сподели, че те вече се превръщат повече в базари. Няма дискусии, срещи и активности, които да обвързват авторите, издателите и читателите. От своя страна Р. Вагенщайн изтъкна, че панаирът на книгата е промоция на книгата, на четенето въобще. Той има смисъл за общата реклама на книгата. Освен това е единственото място, където издателят се среща директно с читателите.

Големият успех на българската литература е в това, че тя вече спира да се самоопределя като българска. Постепенно автори и издатели се научават да си съдействат, да работят заедно, за да създадат качествен проект. „Бъдещето на книгата е тя да не е просто текст, а да се превърне в изживяване“, категоричен бе Ясен Недков.