Меню
Медийният експерт Маргарита Пешева - гост в „Добър ден” по БНР:
"Целта, която си поставихме с новия медиен речник „Думите на медийния преход”, е да запълним една ниша в медийните анализи, тъй като практиките се развиват много динамично. Появяват се нови стандарти под влияние на разрастване на Интернет. Появиха се видеото по заявка, появи се ЗD телевизията, крос медията. Цялата тази бързо развиваща се практика под влияние на компютърните технологии и електронните комуникации, трябва да бъде осмислена. Това е полезно и за журналисти, и за студентите в журналистическите специалности, полезно и за всички потребители на Интернет и он-лайн журналистиката. Поради тази причина направихме този речник. В целите на екипа от 8 изследователи се включваше да отразим най-интересните и злободневни понятия достатъчно сериозно , но и понятно за много широка читателска аудитория. Бързам да отбележа, че речника е издаден на хартия и на диск и се намира в сайта на издателство Фабер. Той е напълно достъпен безплатно в електронен вариант. Всеки би могъл да си го свали от сайта на издателството. А колкото до бъдещето на медийте ще кажа, че медийния свят става все по-глобален и все по-единен.
Разликите между класическите електронни медии, като радио, телевизия, кино, интернет, като литература, печат, намаляват. Крос медията е бъдещето и на печатните и на електронните медии. В рамките на европейските практики, в една транснационална медийна компания, едно и също медийно съдържание се транспортира на различни носители през различни медии, които са собственост на тази компания. От тази гледна точка виждаме, че модерният вестник вече е немислим без свой сайт, без своите блогове, без допълнителната разследваща журналистика, която се прави от книжните издания. Същото важи и за радиото, и телевизията.
По моя преценка не бива толкова да страдаме за хартията. Като носител тя по същия начин ще бъде загърбена от потребителя, както загърби и грамофонната плоча и аудикасетата, и видеокасетата. Това не означава край на писмената култура. Тя е изключително здрава. Вероятно тя би изчезнала от планетата Земя с умирането на последния хомо сапиенс.Защото смисълът между думите е много здрав, много стабилен. Тя ще остане вероятно само като бутиково издание за колекционери, за познавачи. Дали това ще се случи след 10 или 20 години е въпрос на медийна перспектива. Според едно изследване в Щатите последният хартиен вестник може би ще излезе 2025 година. Моите студенти се шегуват, че това ще стане със сигурност по-рано. Все едно, вестникът ще остане като медия, независимо от начина на издаване. Такава е тенденцията.
Медийният свят става единен. Негово величество-потребителят, стои в центъра на неговия маркетинг.Всичко се прави и ще се прави, за да се защити интереса на потребителя. На он-лайн журналистиката трябва да отделим специално внимание, защото тя ще доведе до съществени промени. Вече има много бърза обратна връзка с потребителя на услугата. Комуникацията става двустранна. Потребителско-журналистическата информация през блоговете вече е много известна. Това ще промени самата структура и модел на журналистиката. Разследващата журналистика вече се пренесе в блоговете. Все повече има една ориентация на търговските медии към територията на развлеченията, обръщането на програмите към зрителя, като консуматор на развлечения. Т.е. разместват се акцентите. Не бива да се подценява мрежата.
Във връзка с новия медиен закон ще отбележа осветяването на собствеността на медийте и осветяването на медийните концентрации. Това е европейско изискване. Сегашните текстове са крайно недостатъчни. Това е начинът да се гарантира медийния плурализъм. Законът трябва да реши и един централен въпрос по моя преценка- проблемът с финансовата стабилност на обществения медиен сектор- на БНР и БНТ. Нужно е да се създаде работещ модел, който да отговаря на модерните изисквания, на потребностите на този сектор, който трябва да остане влиятелен и да има хармонична среда за работа и силен търговски сектор, силни търговски медии- национални, регионални и местни и силни обществени медии. Това е гаранция за медийната демокрация.
Нека моделът за финансиране да остане смесен – чрез реклама, да се потърси някаква система от данъци и някаква стабилна държавна субсидия, която да не намалява всяка година. Не може всяка година моделът на финансиране на двете обществени медии да се подлага на постоянна ревизия. Не може всяка година да се поставя на изпитание стабилитета на двете най-стари и най-влиятелни обществени медии в България. Трябва да разберем, че те са част от българската медийна демокрация. Постоянните промени създават нестабилност и дискомфорт в самата среда. Когато в една държава има силен обществен сектор и силен търговски сектор, които хармонично разпределят рекламния пазар, това би било от по-високо интерес за бъдещите инвеститори, защото то означава, че ние вече сме една нормална европейска държава.
Що се отнася до политическата воля, аз не мисля че има политическа воля за отслабване на обществения сектор у нас. Не! Не съм забелязала това. Мисля, че нещата опират повече до експертния медиен ресурс и потенциал. А за предстоящите ни задачи включваме един цялостен анализ на радио и телевизионната аудитория за периода 2001-2012 г., един анализ на развитието на рекламния пазар, на програмната полика, т.е. един цялостен преглед на електронните медии, който да подреди и създаде образа на медийния преход. На прага на въвеждането на цифровата телевизия ще се опитаме да направим този систематичен преглед."
24.09.2010