Меню
Да почиваш в хотел, в който освен нощувките предварително си платил и храната и редица други допълнителни услуги. Това представлява ваканцията за близо 60 млн. европейци всяка година. Те са потребителите на пакети all inclusive ("всичко, включено в цената" - бел.ред.), а някои от тях ги купуват от години.
Трудно може да се определи откъде води началото си тази система. Със сигурност обаче тя се развива бурно след 2000 г., а в момента е сред най-търсените услуги в европейски мащаб, а покрай кризата става още по-популярна. През последните месеци обаче тя започва да има все повече противници, а освен това се появиха и първите сигнали, че някои държави ще се опитат да я "ограничат", включително и чрез законодателни мерки.
Макар и всички да са наясно, че това няма как да стане напълно, а освен това ще продължи много години, консултантите са единодушни, че самото стартиране на този дебат ясно показва, че оттук нататък ще се "пишат други стратегии".
В България все още няма индикации това да се случва, макар и ресторантьорите полугласно да разказват, че е време да се помисли дали този вид туризъм носи реална полза за икономиката на страната.
Как се стигна дотук
Според консултанти една от основните причини през последните години all inclusive пакетите да заемат такъв сериозен дял от потреблението е фактът, че системата е опростена и дава възможност на туристите да планират предварително сумите, които ще отделят за почивка. "Пакетите all inclusive създават и впечатлението, че туристът получава много услуги безплатно", обяснява и професорът по туризъм от университета Cornell Леонис Майндърсън пред Τourism Review.
В момента all inclusive пакети могат да бъдат намерени за почти всички дестинации и категории хотели. Те имат и много разновидности - ultra all inclusive, all inclusive superior, light и т.н. Общото наблюдение на пазара е, че търсенето и предлагането им се е увеличило покрай кризата и основната причина е много точното планиране на средствата, които ще бъдат изхарчени.
Хотелите също имат известен стимул да ги въвеждат, защото пестят разходи. Така например подготовката на храна за блок маси изисква значително по-малко нает персонал от този, който е необходим, ако има постоянно меню, сервитьори и т.н. Отделно от това самият хотел много точно може да планира една регламентирана сума, която ще получи.
Отстъплението в Турция и Гърция
Един от класическите примери за all inclusive туризъм е Турция, като някои дори смятат страната за основоположник на системата. По данни на местното министерство на културата и туризма те се предлагат в 85% от хотелите в Анталия и в над 60 на сто от хотелите в Бодрум и Мармарис. Именно Турция обаче беше първата страна, в която се появи дебат дали трябва да се търси ограничаване на това предлагане.
Преди няколко месеца от сдружението на туристическия бизнес в Анталия съобщиха, че този тип туризъм не носи нищо добро на икономиката в региона. Кметът на Анталия Мустафа Акайдън пък коментира пред местни медии, че и за самите хотели става все по-трудно да поддържат високо качество на услугите срещу все по-ниска цена на пакетите. Дори една от най-големите турски хотелиерски вериги - "Риксос", обяви, че през май 2011 г. ще премахне all inclusive системата в някои от своите хотели, а ако експериментът се окаже успешен, година по-късно ще го направи и в останалите.
Пакетите all inclusive предизвикаха и остър дебат в Гърция. Един от зам.-министрите на туризма в страната - Георгиос Никитиадис, съобщи, че се работи по законопроект, целящ да ограничи прилагането на тази система за новостроящи се хотели чрез различни стимули. Идеята е инвеститори в нови четири- и петзвездни хотели, които се откажат за период от 5 години да работят по системата и да си сътрудничат с туроператори, предлагащи такива пакети, да получат известни стимули за инвестицията си.
Никитиадис обясни тогава, че основната цел е да бъде насърчено търсенето на услугите на таверни, магазини и други обекти в курортите, които по думите му "се чувстват задушавани от all inclusive". Предложението предизвика остро недоволство сред хотелиерите и парламентарната опозиция според информация на радио Sky.
В изявление до медиите от асоциацията на хотелиерския бизнес в Гърция заявиха, че подобно ограничение ще доведе до силно понижаване на конкурентоспособността на гръцките хотели спрямо основните им конкуренти от Турция и Египет. От сдружението казаха още, че в условията на икономическа криза този продукт отговаря на потребностите на семействата от средната класа, които така могат предварително да планират бюджета си за почивка.
Ако се откаже от предлагането на all inclusive, Гърция ще загуби немалка част от туристите си от Русия, Великобритания и Германия, казват още от сдружението. В отговор на критиките пък зам.-министърът уточни, че предложението новите хотели да се възползват от държавни бонуси при отказ от този тип пакети не е нито забрана за използването им, нито има задължителен характер, допълвайки, че няма намерение да се откаже от идеята си.
България е на противоположната вълна
През последните години all inclusive пакетите са основните и за българския морски туризъм. Въпреки че няма обобщени данни какво е предлагането им, хотелиери смятат, че те имат около 70% дял в Слънчев бряг, между 50 и 60% в Златни пясъци и се предлагат и във всички затворени комплекси. "Тази формула е успешна за нашия туризъм и ние смятаме да я усъвършенстваме и развиваме още", коментира председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
По думите му скорошно проучване на организацията е показало, че в момента 80% от гостите на морските курорти търсят такива пакети. Подобни са и наблюденията на членове на съюза на собствениците на хотели в Слънчев бряг, според които и българите, и чужденците избират all inclusive пакети.
Според последното проучване за летния туризъм в България, направено по поръчка на вече закритата ресорна агенция, през 2009 г. 47% от чужденците, дошли в страната, са купили пакет all inclusive. От този тип туризъм са се възползвали и 29% от българите. За над 82% от чужденците и 57% от българите лятната почивка в България е била в морски курорт. "И за двете групи е ограничен делът на "интересните пакети" - с включени екскурзии, ресторанти извън мястото на настаняване, културни и спортни събития", е записано в проучването.
Само тихо недоволство
Въпреки че официално никой не е поставял недоволството си срещу all inclusive системите, хотелиерите по морето казват, че недоволството сред ресторантьори и търговци все повече нараства. Такава информация има и в хотелиерската и ресторантьорска асоциация. "Общо взето, около 80% от работещите в туризма в курорти са доволни, а други 20 - не", казва Благой Рагин.
По думите му обаче все още този дебат не стои на дневен ред в България, но след няколко години може да стане актуален. "Дали ще има all inclusive или не - решава пазарът", коментира зам.-министърът на икономиката и туризма Иво Маринов. По думите му в момента хотелиерите по Черноморието смятат за успешно прилагането на този модел, а доста от тях имат и пакети полупансион освен all inclusive. Маринов също потвърди, че на този етап не се води сериозна дискусия в бранша за този тип туризъм.
Българските хотелиери смятат, че ако Гърция и Турция започнат да прилагат мерки за ограничаване на all inclusive, ние ще спечелим от това. Причината според тях е, че туристите трудно ще отвикнат от удобството на този вид пакети. В дългосрочен план обаче хотелиерите в Слънчев бряг виждат "ограничаване" до един вид туристи, предимно с по-ниска платежоспособност, което би изиграло лоша шега на сектора. "Предлага се, защото има търсене, колегите се съобразяват с пазара", коментира Благой Рагин. По думите му точно в годините на криза този тип туризъм изживява истински бум.
30.08.2010г.