Меню
Мариана Тодорова е журналист с дългогодишен опит в отразяването на теми свързани с българското здравеопазване. В момента тя е гл.рeдактор на DoctorOnline.bg, - един от най-новите и успешни проекти на One Click Media Group. Съучредител е на Гражданско движение "Без Дим", появило се спонтанно в социалната мрежа Facebook и отстояващо правата на хората у нас да имат една по-чиста и здравословна среда за живот.
1.Защо решихте да се включите в протестите пред Народното събрание „Искаме да дишаме“, „Водете ни напред, а не назад“ и „Кафе без цигара“?
- Тези три протеста пред Народното събрание са само една малка част от кампанията срещу отмяната на тоталната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места. Освен тях тичахме за здраве в Борисовата градина, протестирахме пред сградата на Нова телевизия, където премиерът Бойко Борисов гостува, демонстрирахме и гражданската си позиция вътре в пленарната зала по време на първо четене на предложението за отмяна на забраната.
Включих се във всички тези протести на първо място като гражданин, на когото от години му се налага да търпи дима около себе си, и второ – като главен редактор на www.doctoronline.bg, където темата за тютюнопушенето е силно застъпена. У нас дебатът за това трябва ли да се пуши на обществени места и как пространствата да бъдат организирани така, че пушачите да не вредят на здравето на околните, започна още преди около 5–6 години. И някак естествено завърши с приемането на член 56 в Закона за здравето, който гласи: „Забранява се тютюнопушенето на закрити обществени места, включително обществения транспорт и закритите работни места. Министерският съвет определя с наредба условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на тези места“.
2.Допреди години непушачите просто се примиряваха с цигарения дим около тях. Какво се промени сега? Защо се надигна такова обществено недоволство?
- Това, което се промени, е, че вече имаме закон и не искаме той да се променя. Дори нещо повече – държим да се спазва. И тук е редно да уточня, че ние не сме против пушачите. Напротив, нямаме нищо против те да палят по цигара, но да го правят в обособените за целта зони или на тротоара пред заведенията за хранене.
Няма да коментирам аргументи като „Забраната ще доведе до фалит на кафенета и ресторанти, защото това ще наруши комфорта на пушачите“ или „Защо не забраним и автомобилите, те също замърсяват въздуха и водят до отключването на редица заболявания“. Факт е, че има закон, и независимо от това дали някой счита, че правата му са ограничени или не, той трябва да се спазва.
Ако пушачите държат да пушат в заведенията, тогава защо не позволим и на шофиращите да се напиват? При катастрофи у нас умират малко над 1000 души годишно, а около 5000 остават инвалиди. Затова има и такива строги санкции за шофиране в нетрезво състояние. В същото време 230 000 души годишно влизат в болница с тежък белодробен проблем. Над 14 000 годишно заболяват от рак на белите дробове, а това заболяване е почти 100% нелечимо и завършва с летален край. Доказано е, че тютюнопушенето е в основата на това заболяване, затова трябва да бъдат въведени и строги рестрикции за пушачите. Нека те да пушат, но да го правят на места, където няма да причинят трайна инвалидност или смърт на околните.
3.На какво се дължи според Вас бумът на протести в България през последните години? В това число протестите на таксиметровите шофьори, на фермерите, на студентите?...
- Бумът на протести през последните години се дължи на все по-голямата социална ангажираност на българите към проблемите на обществото. Както и на по-осезаемото присъствие на гражданското общество при вземането на важни за страната ни решения.
Гражданското общество е онази форма на колективност, в която частният интерес и личността на човека са в основата на сложна система от отношения. Регулатори в тези социални взаимоотношения са правото и моралът, като според мен по-важна роля в случая играе моралът.
Заедно с държавните институции, в свободното гражданско общество действат голям брой неправителствени организации и различни граждански формации, каквато е и Гражданска инициатива „Без Дим“. Това са групи от хора, които изразяват свободно своите интереси и желания. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции, като оставя на гражданското общество възможността да се саморегулира.
Именно тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някои от тях служат и за връзка между структурите на държавата и тези на обществото. Но главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи както за държавата, така и за обществото.
Или иначе казано, под гражданско общество би трябвало да разбираме самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите в рамките на една правова държава. Така че всички тези протести – били те на непушачите, таксиметровите шофьори, земеделците и т.н., не са нищо друго освен опит на определена група от хора да защити своите права и интереси в рамките на закона. Те се отличават с високо гражданско самосъзнание, инициативност и морал.
4.Как всъщност се инициира подобно мероприятие? Достатъчно ефективни ли са инициативите, които се организират в интернет, или трябва протестиращите да излязат навън, за да бъдат чути?
- Ако говорим за гражданска инициатива, а не за протести, организирани от синдикати или неправителствени организации, обикновено това се случва спонтанно. Напоследък у нас това става в социалната мрежа Facebook. Гражданската инициатива „Без Дим“ се зароди часове след оповестяването на идеята на ГЕРБ за отмяна на пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места и бързо привлече почти 3000 души. Естествено, когато стане дума за протест, на улицата излизат едва 150-200 души. Но цифрите в случая не са важни. Може да са само 10 души, но да са се организирали така, че мероприятието да фокусира вниманието на обществото върху даден социално значим проблем и да предизвика дебат по темата.
Любопитен е фактът, че тази инициатива успя да разбие добре познатия ни политически модел за водене на спорове у нас. Темата изправи свои срещу свои в парламента и дори успя да сплоти иначе непримирими опоненти. Тук мненията вече не почиват на партиен принцип, а на това кое е в полза на обществото и кое не е. А това е най-важното за едно гражданско общество и една правова държава, каквато е България.
5.Доколко тази инициатива би накарала народните представители да се вслушат в гласа на народа и би повлияла на държавната политика?
- Не е нужно само да слушаш, но и да чуваш онова, което се говори. Би било притеснително, ако депутатите обръщаха внимание на тона, а не на това, което се казва. Защото е повече от нормално по време на един протест да се скандират някакви слогани. Това са послания, които целят да привлекат вниманието. И мисля, че ние успяхме да накараме не само обществото, но и политиците да ни чуят. Понякога това се постига и без да се изричат някакви думи. Такъв например беше мълчаливият ни протест вътре в парламента. Десетина души изслушахме дебата в пленарна зала от балкона за гости. Показахме недоволството си от предложените промени със ставане на крака и показвайки символа No Smoking. И бяхме разбрани от депутатите, които бяха готови да се вслушат в онова, което искахме да кажем. Сега те са на ход...
6.Доколко има полза и реални резултати от протестите в България по Ваши наблюдения?
- Всичко зависи от целта и средствата, които се използват за нейното постигане. Ето например протестите срещу промените в Закона за генномодифицираните организми доведоха до реален резултат. Тогава природозащитниците съзряха „пробойни“ в закона, които не удовлетворяват искането им България да бъде зона, свободна от ГМО. Протестиращите поискаха ясно и конкретно да бъде дефинирано, че се забранява всякакво освобождаване на ГМО в околната среда за научни цели, както и отглеждането на тези култури независимо дали те са получили разрешение за това от Министерството на земеделието или от министерство на друга европейска държава. Те настояха и за конкретни санкции спрямо нарушителите на закона. Всички техни искания бяха удовлетворени и сега на практика нормативната рамка е много по-строга. Или иначе казано, вместо да либерализират режима, на депутатите им се наложи да го затегнат още повече.
В същото време мога да дам за пример и едни други мероприятия – тези на Българския лекарски съюз. Въпреки нестихващото недоволство на медиците и почти ежемесечните митинги, кръгли маси и гневни пресконференции, почти нищо не се променя или ако се променя, то в очите на лекарското съсловие проблемите по-скоро се задълбочават, а не се решават. Ето защо казвам, че ефективността на даден протест зависи от неговата цел и средствата, с които тя ще бъде постигната.
7.Трябва ли в един протест да има нещо по-необичайно – в случая ходенето на заден ход, за да му се обърне внимание и да е ефективен?
- Както вече казах, намирането на точната форма гарантира успеха на всеки протест. Когато говорим за граждански инициативи, креативността е повече от необходима. Но всичко зависи от това каква е целта на мероприятието.
В конкретния случай ходенето на заден ход е провокативен акт, визуализиращ връщането на един вече приключил дебат. В края на 2004 г. дълго се спори за това трябва ли да се пуши на обществени места и как тази дейност да бъде регулирана така, че да не вреди на децата и непушачите. Подновяването на този дебат ни връща 5–6 години назад във времето. Ако това доведе до още по-рестриктивни нормативни мерки, ние нямаме нищо против да се обсъдят евентуалните промени в Закона за здравето, но няма да позволим въвеждането на облекчен режим за тютюнопушене.
Интервюто взе: Мартин Желязков, Наталия Русенова, М3 College