Меню
"168 часа" ЕООД е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу вестниците "Телеграф" и "Експрес", издавани съответно от "Телеграф" ЕООД и "Експрес БГ" АД. Това съобщиха за "Дневник" от антимонополния орган. Искането е за проверка дали двата всекидневника не се продават под себестойността си. Според жалбата коричните им цени са прекалено ниски и не покриват производствените разходи. КЗК е образувала производство по жалбата и в двумесечен срок трябва да се произнесе дали има дъмпинг на вестникарския пазар. При евентуално доказано нарушение глобата е до 10% от оборота за 2009 г.
Казусът сблъсква издателите на най-тиражните вестници на пазара. "168 часа" е собственост на "ВАЦ - медийна група България - холдинг" и издава "24 часа", а "Телеграф" и "Експрес БГ" са от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.
В детайл
"Телеграф", който излиза в 32 страници, се продава за 40 стотинки, а "Експрес" - за 30 стотинки при обем от 16 страници. Изключенията са в събота за "Телеграф" и петък за "Експрес", когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение - "24 часа" в делничните дни е с обем 40 страници и цена 90 стотинки.
"В конкретния случай искаме да проверим едно наше опасение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика", каза за "Дневник" управителят на "168 часа" Пламен Тенев. Според него "това в никакъв случай не трябва да се разглежда като враждебно действие към определени уважавани от нас наши конкуренти". Тенев допълни, че "в такива сложни времена е важно държавните регулатори да предприемат действия за "избистряне" на водата, а пазарните субекти – да настояват за прозрачност и за спазването на правилата на играта".
Ирена Кръстева два дни не отговаряше на мобилния си телефон, а от мениджмънта на "Телеграф" и "Експрес" отказаха да коментират съмненията на конкурентите си.
Все още не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес модела само на вестниците, срещу които е жалбата и на сезиралия я "24 часа" или и на останалите всекидневници. На сергията има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им страници), но те не са обект на искането, вероятно заради значително по-ниските им тиражи. Основните разходите за производството на един вестник включват хартия, печат, журналистически екип, разпространение, административни, екип продажби.
Стойностите по пера варират спрямо продукта - по-масовите вестници често се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестници имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продажба и реклама (обикновено с най-голям дял).
Искането е първото подобно за вестникарския пазар и практиката, която КЗК ще създаде по него, ще е интересна.
Реакции
Главният редактор на "Труд" (ВАЦ има дялове и в него - бел. ред.) Тошо Тошев, който е и председател на Съюза на издателите, не беше открит за коментар. "Всеки, който е в бизнеса, знае, че цената на "Телеграф" не може да е 40 стотинки", каза Светлана Джамджиева, зам. главен редактор на "Труд". Според нея за реални могат да бъдат определени цени около 0.80-0.90 лв. Джамджиева каза още, че единствено когато една група преследва различни от информационните цели, може да си позволи цени под себестойността, без да уточнява какво има предвид.
Ежедневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" са собственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им Петьо Блъсков. В края на 2008 г. "Нова българска медийна група" прибави към портфолиото си и вестник "Експрес". Проверка на "Дневник" показа, че цената на "Телеграф" се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е струвал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. "Експрес" е започнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съответно е свалил цената наполовина.
"Телеграф" е ежедневникът с най-голям тираж в страната - 105 хил. броя. Приходите на изданието за 11-те месеца на миналата година възлизат на 4.122 млн. лв. (виж таблицата). Най-голям рекламодател на "Нова българска медийна група", с изключение на в. "Експрес", е "Мото-Пфое", следван от "Киа моторс" и "Мобилтел", по данни на "ТВ План/ТНС".
"Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, защото те от години са в абсолютно нарушение на закона за конкуренцията", коментира за "Дневник" Петьо Блъсков, който в момента издава в. "Новините днес". Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, а от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издателства обжалваха огледалната реклама в "Труд" и "24 часа", но антимонополният орган не откри нарушение на конкуренцията. "Огледалната реклама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, политически натиск. Безпомощни са", каза Блъсков. По думите му "Телеграф" има достатъчно рекламодатели и цената му не е свързана с тиража.
"Един издател не може да си позволи да продава продукт под себестойността му, но това е въпрос на разчети във всяка фирма", каза Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт" и един от малцината, които коментираха новия казус. Цената на "Стандарт" е 0.50 лв. за 40 страници. Бозукова прогнозира, че се очакват промени на медийния пазар, като ще се задържат само вестниците, които са полезни за хората и създават добавена стойност на информациите, с които са залети електронните медии.
