Facebook като прочетена книга

Ако случайно искате да работите в администрацията на американския град Боузман, помислете пак. Доскоро местният HR отдел изискваше потребителското име и парола във Facebook на всички кандидати. Според служителите проверката е с цел да се заслужи общественото доверие. Според други обаче е просто проява на чиновнически произвол.

Всъщност описаният казус вече не е чак толкова важен, защото Facebook постепенно разкрива все повече данните на своята лавионообразно разрастваща се аудитория. По последна информация социалната мрежа има 350 млн. потребители от цял свят. В началото на 2009 г. те бяха два пъти по-малко. Всички те качват в сайта лични снимки, любопитни линкове и въобще разнообразни данни за себе си и своите познати.

Досега част от популярността на Facebook се дължеше на това, че е затворен. За да видите какви ги върши бившето ви гадже или съучениците от гимназията, трябва първо да се регистрирате. Това създава чувство за общност у хората, което никой друг глобален сайт не беше успял да пресъздаде досега.

Стената пада

Това е на път да се промени, тъй като социалната мрежа въведе преди седмица нови правила за личната неприкосновеност на потребителите. През тях Марк Зукърбърг, основател и изпълнителен директор на Facebook, инициира отваряне на социалната мрежа към целия интернет. Целта е да се повиши трафикът към сайта. A оттам - и интересът на рекламодателите. Всъщност се случва обратното на това, което първоначално бе заявено като намерение.

"Facebook всъщност не даде възможност на своите потребители да затегнат чуждия достъп до техните данни. Изборът е да останете със сегашните настройки или информацията ви да стане публична", обясни за "Капитал" Крис Кунли от Американския съюз за граждански свободи (ACLU).

При прехода към новите правила Facebook препоръчва хората да направят своя профил видим за всички в интернет. Тъй като рядко четем условията за ползване, най-често се съгласяваме с тях. Между 15% и 20% от хората някога са сменяли своите настройки, съобщи Бари Шнит, говорител на Facebook. С новата по-публична опция много потребители рискуват да споделят информация, която не искат.

Новите правила на Facebook не засягат проблема с достъпа на външните програмисти до личните данни на хората. Сега разработчиците на игри и тестове знаят много повече за своята аудитория, отколкото тя предполага. "Промените дори влошават нещата, тъй като премахват опцията изобщо да не споделяте информация със създателите на приложенията", казва Крис Кунли.

Тези промени не са чак такава изненада. Facebook започва преди пет години като мрежа само за студенти от няколко американски колежи. Пътят на сайта досега показва, че той все повече се отваря за външния свят.

В промяната на настройките за достъп има и положителни страни. Хората вече могат да определят кой да вижда всяко едно нещо, което качват на сайта. Изборът е между "само приятели", "приятели на приятели" и "всички", разбирай целия интернет.

Като цяло настройките са много по-ясни, отколкото преди. Премахват се регионалните мрежи, които объркваха хората и разкриваха техните данни пред останалите потребители, обитаващи дадени градове или дори цели държави. Сега ще може да правите публични различни аспекти от своя живот във Facebook пред колеги, близки приятели или пък всички останали.

В случая има известен напредък, защото действията на Facebook в защита на личната неприкосновеност досега бяха половинчати. В резултат правителствата също вече се интересуват от социалните мрежи. През лятото Канада настоя за по-стриктни правила във Facebook, а преди седмици влиятелният норвежки Съвет за защита на потребителите също пожела по-ясни условия за ползване на сайтовете.

Социалистически мрежи

Facebook се отвори към света и така последва модела на Twitter - мрежа за публикуване на кратки съобщения, видими за целия свят. Сайтът за социални контакти MySpace също е прозрачен за целия свят.

С нарастването на популярността на тези портали и респективно техните приходи обаче възниква въпросът трябва ли те да споделят своята печалба с потребителите. Всеки коментар под снимка, всеки споделен линк, под който слагате вдигнат палец, издава вашите интереси. Същото можете да правите и в личен блог или видеоканал в YouTube, но с разликата, че там получавате дял от рекламните приходи.

Личните данни очевидно струват пари, след като Google и Microsoft плащат на Twitter, за да индексират потребителското съдържание в социалната мрежа. "Обикновено, когато лични данни се обменят между компании, те са в агрегирана форма и показват поведенчески групи и тенденции. На теория това трябва да носи изгода за хората, така както колективните гласове при демокрация служат за определяне на решения и политики. Вместо това ние получаваме реклами", смята журналистът Кевин Келихър.

Аргументът на социалните мрежи е, че в замяна на личните данни те предоставят безплатни услуги. "Но бихте ли платили, за да гледате клипове в YouTube или да четете Twitter?", пита риторично Кевин Келихър.

Ето и моята гледна точка. Ако хората получат паричен стимул да споделят данни, ще бъдем залети от спам. По-скоро социалните мрежи може да инвестират парите другаде - например в нови модели за ангажиране на аудиторията. Това включва безплатна за нас доставка на професионално съдържание, създадено от медиите, Холивуд и звукозаписните студиа. Това може да са абонаменти за онлайн издания, цифрова музика и т.н., както днес YouTube излъчва безплатни концерти на живо. Развлекателната индустрия ще получи свеж приток на приходи в период на трансформация, когато дигиталното взима връх.

А, от друга страна, Facebook ще заслужи прозвището "операционната система на интернет", каквото му дадохме преди време. Първото място, откъдето започвате да сърфирате в мрежата. И така един ден да задмине Google...

Автор: Андриан Георгиев