Националният конкурс Сграда на годината и община Дряново започват кампания за възстановяване и популяризиране творчеството на Кольо Фичето

Националният конкурс Сграда на годината и община Дряново започват кампания за възстановяване и популяризиране творчеството на Кольо Фичето по повод 210-годишнината от рождението на именития майстор, която ще честваме догодина. В рамките на кампанията ще бъдат събрани средства за строително-ремонтни дейности за възстановяване музея на Кольо Фичето в град Дряново, без които той няма да може да продължи нормалната си дейност. За целта е открита дарителска сметка в Централна кооперативна банка - клон Габрово IBAN BG12 CECB 9790 3168 1191 01. Сградата на музея е открита през 1969 г. по случай 170 години от рождението на майстора, но в момента се намира в лошо състояние с течове и рушащи се стени.
Камарата на строителите в България вече обяви своята подкрепа за инициативата, като организаторите на конкурса очакват в нея да се включат всички българи, които почитат традицията и наследството,
в лицето на най-забележителния народен архитект и строител в историята на родната архитектура. Творчеството на Никола Фичев (Уста Колю Фичето ) винаги е будило възхищение у радетелите на националното българско изкуство. Умението на майстора да съхрани ценното в българската строителна традиция, да я обогати с нови форми, да създаде свой неподражаем стил е изявено в построените от него представителни християнски храмове, обществени и частни сгради, кули - камбанарии и солидни мостови съоръжения - при р. Росица при Севлиево, р. Янтра при Бяла и р. Осъм при Ловеч. Утвърдил се като един от най-добрите строители в Северна България, Никола Фичев се ползва с уважението на съвременниците си. За умението му да строи солидно и красиво е предпочетен при изграждането на нови християнски храмове в Търново, Дряново, Свищов, Горна Оряховица, Лясковец, на обществени и частни сгради. С признателност за построените от него представителни църковни сгради, той е титулуван архитект в кондиките на църквите "Свети Никола" в Дряново и "Св. Св. Кирил и Методий" в Търново. Признат за първомайстор, той е канен за арбитър при строителни спорове, ръководил е градските строежи на водопроводи, канализации и пътища. След Освобождението, макар и без нужното образование, той продължава да изпълнява задълженията на градски архитект. Търновци почитали талантливия си съгражданин и за присъщата му благотворителност. С благодарност за направените дарения, името му е записано в кондиките на читалище "Надежда" за изграждане на църквата "Свети Константин и Елена" и дарения доброволен труд. Той е провъзгласен за почетен член на църковното настоятелство, отреден му е първият църковен трон, а в летописната книга е записано "подарява се на първомаъстора г-на Клоля Фичева срещу заслуга на същата църква".
Творчеството му става достояние и на европейската културна и научна общественост, благодарение на издадената през 1875 г. на немски, руски и френски език книга на Феликс Каниц "Дунавска България и Балканът". В раздела "Българска мостова техника", австрийският учен дава сведения за майстора и построеното от него. Централно място е посветено на прецизната изработка на Беленския мост, за който с възхищение пише, че може да се нарече най-съвършената хидротехническа постройка, която би правила чест на видни европейски техници.
Националният конкурс Сграда на годината продължава още една благородна кауза - събирането на средства за довършителни дейности в Боянската църква. През периода 2006 - 2008 г., в рамките на своята инициатива "Вечните сгради на България", организаторите на конкурса и фондация Етерна събраха средства за завършване реставрационните дейности на стенописите на уникалния паметник на българската култура - Боянската църква "Св. Никола и Св. Пантелеймон". Над 60 компании, медии, представители на предприемаческите, обществените и културните среди се включиха в дарителското дело, което позволи да бъдат напълно възстановени шедьоврите на европейската средновековна живопис и архитектура. В хода на реставрационните дейности беше направено и забележително откритие с разчитане името на художника - българския зограф Василий. Храмът е сред малкото съхранени средновековни паметници, свидетелство за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство в европейското културно пространство. Боянската църква е паметник на културата от национално и световно значение, а през 1979 г. е вписана под номер 42 в листата на ЮНЕСКО.
Днес Боянската църква се нуждае от средства за довършителни дейности, свързани с реставрацията, укрепването и околната инфраструктура. Сграда на годината ще обедини усилията на професионалистите в строителството и архитектурата, за да бъдат събрани необходимите допълнителни средства за този забележителен паметник и символ на българския дух.