Меню
Много от големите марки и рекламодатели купуват невидими реклами, според материал на Wall Street Journal.
Kraft Foods, Greyhound Lines и Capital One Financial, са само няколко от големите имена, които са се провалили в такива рекламни кампании.
Но компаниите може би не знаят за техните невидими реклами и начинът по който се предполага, че те функционират сред съдържанието на уеб страниците, смята асистент професорът в Харвард, Бен Еделман, който изследва интернет рекламата.
Еделман казва пред вестника, че негово проучване показва, че тези три компании, както и много други, са паднали жертва на уебсайтове, които използват такъв тип реклами с цел да продават повече рекламно пространство, отколкото това, с което разполагат.
Уебсайтовете могат да вършат тази практика, защото онлайн рекламодателите не винаги проверяват техните кампании за доказателство, че техните реклами се появяват. Не е ясно и колко точно се показват тези реклами и колко струват на маркетинговите специалисти.
Според Еделман, тези реклами са създадени с използването на компютърен код, който ги прави да изглеждат така, че клиента да си мисли, че тези реклами се показват на легитимни уебсайтове. Но потребителите, които посещават тези сайтове не могат да видят рекламите, защото те са пласирани на невидими интернет страници.
Еделман допълва, че анализът на кода е бил потвърден то експерти по сигурността като Symantec и McAfee, както и онлайн консултантските фирми DoubleVerify и Anchor Intelligence.
Като пример може да се даде сайта MyToursInfo.com. Посетителите му са видели една обичайна интернет страница с една реклама на Verizon Communications и друга на продукт за сваляне на тегло.
Но софтуерният код, действащ зад сайта е отворил повече от 40 уебстраници, всяка включваща по три реклами на компании като Domino Pizza и Capital One, които са били невидими за посетителите. След този случай MyToursInfo.com е затворен.
Верификацията на това, че рекламите присъстват е проблем, който дълго време тормозеше традиционните медии, особено комерсиалните и местните ТВ станции. Но една онлайн рекламна кампания може да присъства на хиляди сайтове, което прави верификацията дори по-трудна.
Рекламодателите често купуват онлайн реклами, базирани на броя пъти, който са се заредили на страницата, а не на това, колко пъти е било кликнато върху тях.
През последната година се увеличи броя на измамите, породени от този тип реклами, след като рекламодателите започнаха да купуват повече от своите онлайн реклами чрез посредници, наречени рекламни мрежи, вместо рекламите да бъдат купени директно от собствениците на уебсайтове.
Тези мрежи продават рекламно пространство на по-ниски цени сред хиляди сайтове, като те невинаги отстраняват нелегитимните играчи.
Но от тези рекламни мрежи заявяват, че те използват комбинация от високотехнологични програми за сканиране и ръчни процеси за да откриват измамните сайтове.
Рекламите по принцип стават невидими, като се манипулират компютърни кодове, наречени iframes, което определя как изглежда една уебстраница на дисплея на посетителя на сайта.
Iframes позволяват една страници да бъде изградена вътре в друга, процедурата, която се използва за създаването на реклами с изображения. Но от друга страна, програмистите могат да правят iframes невидими и по този начин потребителите не виждат нищо от това, което съдържат сайтовете. В случая с невидимите реклами те използват множество невидими iframes.
Източник:www.prkernel.com
