Меню
Мона Чобан е автор на две деца, пет книги, няколко пиеси и половин живот. Родена е в Плевен, завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва, а понастоящем живее в Париж. За себе си казва, че е малък човек, който понякога пише и разказва истории, а понякога, когато е в България, ремонтира къщи. От 2010 година се опитва да съживи село Киселчово с доброволчески сили – реставрират къщи, организират ателиета за българските традиции. Ето какво сподели с нас по въпроса, който напоследък задаваме публично: Може ли да се печели от изкуство?
Наистина ли хората на изкуството стават богати и известни само след смъртта си?
Хората на изкуството са богати още с рождението си. Тези очи, с които гледат света, този свят, който създават, ги правят богати непрекъснато. Материалното богатство е нещо доста преходно и несериозно, за да му се обръща внимание. Човек може да живее и с доста малко материални неща. А известността ми се струва също доста суетно занимание.
Възможно ли е да се печели от изкуство, или то може да бъде само хоби, докато имаме „нормална работа“, с която да живеем?
Че каква по-нормална работа от това да създаваш? Другото си е ходене на работа от 8 до 5, с началник, отпуски, аванс и заплата и в това не виждам нищо нормално.
Колко голям може да е компромисът на един артист/ човек на изкуството между страстта му и възможностите за финансиране на работата му?
Струва ми се, че не би трябвало да има компромис, когато твориш. Дали правиш книги, картини, музика или къщи, компромисът е в противовес на творчеството. Винаги има начин за намиране на финансиране. Въображението не изисква такова, мисълта – също. Другото са дребни грижи.
Има ли пазар за изкуство в България?
Нямам конкретни наблюдения. Навярно има. И навярно той е малък. Когато човек твори, се съмнявам, че си задава въпроса за пазара. Твори, защото не може да не го прави. Всички останали въпроси идват след това.
Как изглежда този пазар извън границите на страната ни?
Както и отвътре. Навсякъде по света творците са поели отговорността за себе си и собствения си труд. Да, има законодателства, които малко по-умно регулират работата на творците, други – не дотам. Но в която и точка на света да живеем, творчеството си остава лична отговорност.