Меню
Бизнесът и организациите често имат идеи, които няма как да бъдат реализирани без комуникационен експерт, който да предаде посланието и да подкрепи бизнес стратегията им с цялостна пиар кампания.
Ани Алашка, директор „Връзки с обществеността” на Българската стопанска камара и лектор в предстоящия ни курс по „Създаване и реализация на ПР кампании”, споделя за Вас:
Плюс или минус е филологическото ти образование в работата ти като пиар?
Категоричен плюс! Когато учех в Софийския университет, имах възможността паралелно с филологията да запиша като втора специалност „Журналистика“, което ми позволява да направя обективно сравнение между двете специалности, включително за ролята им в изграждането ми като пиар специалист. Истината е, че това, което получих от филологията, не може да се сравни с журналистиката. В нашата професия едно от ключовите умения е писането и редактирането на текстове. В това отношение филологическата ми подготовка играе изключително съществена роля за доброто ми професионално представяне.
Друг плюс, който получих от филологията, е умението за бързо и ефективно четене и анализиране на прочетеното – нещо, без което един пиар специалист трудно би могъл да се справи в ежедневната си работа. Хората, които имат щастието или нещастието да се занимават с пиар, много добре знаят в какъв дефицит на време работят, през което огромен обем от информация трябва да премине през очите, съзнанието и ръцете им. Рефлексът да намериш, прочетеш и обработиш информацията така, че да я поднесеш на достъпен за аудиторията начин, се изгражда трудно. Разбира се, много важен в този процес е опитът, но не трябва да се пренебрегва и подготовката в университета.
Полезен ли е журналистическият опит в ПР професията?
Всеки опит е полезен, включително и журналистическият. Най-малкото – чрез него получаваш базови познания за това какво очакват журналистите, как мислят, как работят, на какви правила се подчиняват и т.н. Аз не съм от хората, които смятат, че добрият пиар задължително преди това трябва да е бил журналист. Напротив, личното ми мнение е, че твърде често журналистическият стаж (особено ако е бил продължителен) пречи за добрата реализация в пиар професията. Има много примери в това отношение, които си имат и съответното обяснение. Едно от тях е битуващото мнение, че преходът от журналистиката към пиара е вид кариерно израстване.
Това е една изключително погрешна постановка, ефектът от която е известно възгордяване у бившите журналисти – започват да проявяват надменно поведение спрямо доскорошните си колеги, а това обикновено работи с отрицателен знак за доброто пиар представяне. Разбира се, има си и други, чисто личностни причини, върху които сега няма да се спирам.
Какво включва всекидневната ти работа като пиар?
Задължителен елемент от ежедневната ми работа е следенето на информационния поток, както и изготвянето на множество информационни бюлетини, вкл. преглед на публикациите в медиите и тематични извадки (за пазара на труда, екологията, енергетиката, корпоративната социална отговорност, работата на европейските и националните институции, и др.).
Важна част от ежедневието ми е свързана с поддържането на информационните канали на БСК – корпоративен сайт, интранет, профили в социалните мрежи, сайтове на отделни проекти и инициативи. Разбира се, със съдействието на останалите ми колеги в пресцентъра, но моя е отговорността за цялостния облик на информационните ни канали и съм длъжна да участвам активно в процеса на тяхната поддръжка.
Огромната част от ангажиментите ми е свързана с писане и редактиране на текстове от всякакво естество (прессъобщения, позиции, декларации, обръщения, благодарствени и др. писма), както и със съответната им визуализация и/или разпространение. Под „визуализация“ имам предвид основно изготвяне на презентации. Смело мога да твърдя, че над 90% от всички презентации на представителите на БСК са мое дело.
В по-голямата част от случаите сама събирам статистически данни, изработвам графики, формулирам ключови акценти и т.н. Тук винаги възниква въпросът дали това не би трябвало да е ангажимент на конкретните експерти, но истината е, че те невинаги могат да се абстрахират от чисто експертния си начин на мислене, за да представят нещата адекватно на съответната аудитория. В този контекст ролята на пиар специалиста е водеща – той е човекът, който следва да визуализира и да представи на достъпен език съдържанието.
Немалка част от времето ми е заето и с обработката на журналистически запитвания и заявки за интервюта, редакция на интервюта за печатни и онлайн медии, координация на комуникацията с организации, институции и частни лица, които по един или друг повод търсят контакт с БСК.
Разбира се, не трябва да пропускам и чисто административните ангажименти от типа: отчети и анализи на дейността, планове, програми и пр.
Кои са основните предизвикателства на ежедневно равнище?
Основното предизвикателство е дефицитът на време. За съжаление очевиден факт е, че колкото повече напредва развитието на комуникациите, толкова по-малко време имаме. Това е своеобразен парадокс, тъй като се предполага, че технологиите се развиват, за да ни помагат, да ни пестят време, а всъщност ефектът е обратен.
Аз съм силно привлечена към новите технологии, проявявам детински интерес към всичко ново и се стремя да го включвам в работата си така, че да я оптимизирам, да я направя по-ефективна, да създам достъпна среда за споделяне с останалите колеги и т.н. Дотук всичко е прекрасно, но истината е, че от ден на ден времето все повече ме притиска и все по-трудно се справям с носенето на всички дини, които съм нарамила под мишници. Давам си сметка, че освен любопитство очевидно проявявам и известна доза лакомия (извинете за думата) да ползвам едно или друго технологично нововъведение за още и още неща. Така се появяват нови и нови идеи, а оттам – нови и нови ангажименти.
Друго предизвикателство е работата с хора, а ние правим основно това – работим с хора. Хора с различни характери, различно възпитание, различен манталитет, различни интереси, разбирания, очаквания и т.н. Всъщност, ако има нещо, което генерира истински стрес у пиар специалистите, то е именно работата с хора. Защото там нямаш право на грешки – имаш „право“ само на търпение, разбиране, склонност към компромиси в търсене на разбирателство и доверие, и т.н. И всичкото това трябва да го постигнеш за минимално, ограничено време.
Добрата пиар кампания винаги започва с ...
… с добра идея
Разбира се, трябва да си даваме сметка доколко тази идея е реализируема, т.е. имаме ли ресурс за нея, вкл. финансов, човешки, технологичен и т.н. Е, всеки пиар знае, че твърде често идеите не са подкрепени със съответната експертност така че понякога ни се налага да правим от нищо нещо. И го правим не зле. Всъщност това като че ли е и основната разлика между нас и рекламистите, които без съответния бюджет, технологична и човешка обезпеченост едва ли биха могли да постигнат нещо.
Трите ключови послания, които искаш да предадеш на курса са ...
Креативност, дисциплина в реализирането на идеята и отговорност към заинтересованите страни. Най-важното обаче е да работим така, че да сме полезни и да се чувстваме удовлетворени от постигнатото. В този контекст е много важно да отчитаме всеки детайл, колкото и маловажен да ни изглежда на пръв поглед, защото в детайлите е заровен ключът към доброто представяне на глобално равнище.
Имам дълбока непоносимост към работата „през пръсти“ и имитирането на дейност само за да има какво да се отчете. Важно е да осъзнаваме, че пиарът не е административно-бюрократична, а преди всичко творческа позиция, пиарът няма работно време и няма лични пристрастия, пиарът е на разположение по всяко време и трябва да е готов да реагира максимално бързо и ефективно, и затова пиарът трябва непрекъснато да се образова, да чете, да се информира за новостите, да държи всичките си сетива широко отворени и да се стреми да не ограничава мирогледа си до актуалните си ангажименти и проекти, а да вижда и отвъд тях, защото никога не се знае какво ще ни поднесе бъдещето като задача.
Снимка: Личен архив