Меню
Днес в рубриката „Уеб сайтът и блогът − място за активен PR“ ще разговаряме с една усмихната и амбициозна млада дама. За себе си казва, че обожава мандарини през зимата и кайсии през пролетта, вярва в доброто в животните и в лошото в хората, не харесва България, но не си представя да живеe другаде, има малко приятели и още по-малко близки хора, мрази сватби, но е твърд привърженик на гей браковете, уважава хора, които осиновяват. По образование e политолог, по душа – пишещ човек, по професия − в момента се занимава с маркетинг. Тя е Събина Панайотова.
За какво най-много обича да пише, колко блога има, как се е зародила любовта й към животните и какво я кара да се усмихва ще се опитаме да разберем от следващите редове.
Какво пропуснах да кажа и какво не мога да прочета за теб в блога?
Всъщност не можеш да прочетеш много неща. Хората често си мислят, че когато имаш блог, животът ти е публичен, но не е точно така. През годините се научих да успявам да скривам най-най-личното зад редовете. То е за лични съобщения и на четири очи.
Как се зароди идеята за личен блог и защо точно The way I feel about it (любопитно ми е колко блога имаш всъщност)?
В момента имам само този блог, но съм била забъркана в доста. Първо, имах личен на английски, после „ентелегентно“ − нямаше да съм това, което съм, ако не беше той. Там се научих дори на това, с което днес си вадя хляба. Сега го наричаме content marketing, тогава беше просто blogging.
Минах през няколко тъмблъра, с които още се забавлявам от време на време; миналата година помагах за блог за сериали, в момента с няколко колеги от Hop Online правим Depresso Daily, с което ужасно се забавляваме. Веднага казвам: да, сами „рисуваме“ комиксите. Това е, ако не броим всички служебни и корпоративни блогове, за които съм писала, макар и спорадично.
Какво ти дава и какво ти отнема писането в личен блог?
Дава ти твое лично място онлайн, начин да се изразиш, да споделиш. Отнема: време, ресурси, нерви. Може да отнеме доза интимност, но само ако му позволиш.
Каква роля играе PR в блоговете и уеб сайтовете?
Зависи какво човек цели с блога или сайта си. Обобщавайки силно, мога да кажа, че хората обичат да делят нещата, но всъщност винаги говорим за микс − няма чист content marketing, social media, digital PR, reputation management и прочие. Всяко стъпва в другото и който овладее микса, постига наистина добрите резултати.
Как ефективно да общуват един пиар и един блогър?
Първо, да са честни един към друг − кой от кого има нужда. В моя опит пиарите имат по-голяма нужда от блогърите, но често не разбират това и имат леко пренебрежително отношение. Всъщност според мен и от двете страни често има неразбиране и доза неуважение към отсрещната страна. И от двете страни. Чувам както за груби пиари, така и за просещи блогъри и честно казано, и двете не са ОК. Правилният подход винаги е личен, с разбиране и уважение.
В какви инициативи участваш и с колко неща едновременно се занимаваш в момента?
Точно в момента само с Hop Online и се опитвам да организирам края на семестъра на първия ми курс студенти − магистри в НБУ. Другата седмица ще участвам и в раздаването на „Мтел“ екограндове, но това е нещо между другото.
Иначе от време на време организирам TEDx събития − TEDxNBU и TEDxMladostWomen, гледам да помагам на различни каузи, най-вече като им давам глас онлайн през социалните си канали и понякога блога. Не е тайна, че повишаването на културата относно отглеждането на домашни и третирането на бездомните животни ми е слабост, но напоследък само вземам по някое приемно куче и основно гледам да давам добър личен пример с моето.
Ти си била жури на „БГ сайт“ 2013 г., какво очакваш от конкурса тази година?
Бях и 2012 г. Никога нямам конкретни очаквания, честно казано, оставям се конкурсът да ме изненада. 2013 г. беше много по-добре от 2012 г., надявам се 2014 г. да повтори това. Миналата година участвах и в семинара, надявам се и тази година да е интересен и полезен.
Скоро взе участие във форума „Жените в уеб − път и успехи“, разкажи ни малко за него. Какво ти беше най-интересно на тази среща?
Всичко! В началото не бях много сигурна какво имаме да си кажем, но се оказа ужасно много. Мисля, че имаме нужда от повече такива събития. Работим в сектор, в който сме свикнали да не мислим за себе си задължително като жени или мъже, нямаме особени проблеми заради пола си, но все пак сме жени и имаме различен поглед над нещата.
Сподели ни повече за твоята любов към животните и как реши да пишеш за тях в блога си?
Тя е стара колкото мен − така съм израснала, така съм отгледана и възпитана. В един момент си дадох сметка, че има немалък брой хора, които следват блога и мен в различни социални мрежи, и реших да използвам това, за да бъда полезна. Смятам, че е въпрос на отговорност всеки да използва своите 5 милиграма влияние, за да промени нещо към по-добро, или поне да се опита да накара хората да се замислят.
Колко домашни любимци имаш?
Имам петгодишен котарак, прибран от село, и куче, на три и половина, осиновено от улиците на София.
В блога си имаш страница „Осинови приятел“, разкажи ни повече за нея?
Исках да събера на едно място информация за местата, от които човек може да осинови животно. Когато започнах да се занимавам с това, хората нямаха представа, че можеш да си осиновиш куче или коте и с това да спасиш животи. Осиновените животни идват с европейски паспорт, ваксинирани, чипирани и кастрирани. Има два приюта и доста организации, от които човек може да си вземе такова, след като премине съответната процедура. Исках да събера информацията, за да имат хората избор и да дам шанс на по-малките организации.
Иначе силно препоръчвам да си осиновите и кастрирате домашния любимец. С ръка на сърцето, това е най-хубавото нещо, което съм правила. Животните, които виждате в магазините и по обявите, са нелегално развъдени, без оглед за здравето им или това на родителите, често измират от или носят тежки генетични болести. Важи дори за котилото на комшийката. И като цяло покупката на животно − от магазин, по обява или дори от развъдник, означава човек да налива пари в един бизнес, който всъщност убива. Да сме честни, навън има твърде много животни без дом, за да можем да си позволим да наливаме средства в този бизнес.
Знам, че от доста време участваш в организацията на инициативата „Най-позитивните снимки“. Какво представлява тя?
Помагам на Петър и Елида всяка година да събираме най-позитивните снимки на годината. Винаги в края на календара има някакви класации и колекции и те най-често са с големите негативни събития на годината. Ние искаме да правим обратното, за да запомним годината с доброто.
Какво според теб е необходимо, за да се получи добра снимка?
Добър фотограф.
Случвало ли ти се е някой непознат читател на блога да те разпознае на улицата и да те заговори?
Да! Суперстранно е.
Довърши изречението: „Обичам да блогвам… точка.“
Блиц:
Мога… каквото си наумя.
Зная… понякога и аз не знам какво зная.
Говоря… италиански!
Пиша… рядко, но кратко.
Съжалявам… за абсолютно нищо!
Усмихвам се при вида на… домашните ми муцуни.
Емоциите са… суперважни за мен.
Благородно завиждам… на хората с добър метаболизъм.
Мечтая… за нищо особено, щастлива съм тук и сега.
Любовта е... често по-ограничено дефинирана, отколкото е.
Вижте какво беше нашето предизвикателство към Събина: Какво би казала на човек, който обича животните, но все още няма домашен любимец? Как би го мотивирала да си осинови такъв? А как ще разговаряш с човек, който не обича животните, но ти си поставена в ситуация, в която трябва да го убедиш да се включи в някоя кауза?
От маркетингова гледна точка искам да виждам повече безпородни кучета в реклами, сериали, в масовите медии. Те все пак поставят стандарта за повечето хора и влияят изключително много на модата дори за домашните любимци.
Иначе, ако някой не обича животни, по-добре да няма. Всичко опира до това доколко можеш да носиш отговорност и доколко си готов животът ти да се промени. Животното, особено кучето, променя живота ти и теб. На мен лично ми помогна да израсна и да науча много, той е един цял нов етап в живота ми.
Колкото до осиновяването, много е просто. Защо искаш животно? За да се фукаш с него в парка? Защото е модно? За да покажеш, че имаш 1000 лв. за куче? Ако отговорът е да, не си човек за осиновяване. Ако искаш да спасиш живот, ако искаш животно заради радостта от това да имаш животно и нищо друго не те интересува − просто го направи!
Иначе нищо не убеждава хората така, както личният пример. Ако искате куче, следващия път като видите човек да води безпородно, спрете и го разпитайте. Ще чуете най-прекрасните истории. Осиновените животни са специални и са за специални хора.
Благодарим на Събина за това интервю. Пожелаваме й още верни читатели на блога, които не само да я разпознават по улиците, но и активно да се включват в нейните каузи.