Меню
В рубриката ни „Младите надежди на България“ за пръв път Ви срещаме с млад предприемач, който все още е ученик.
Любомир Янчев е само на 19 г., но вече преподава програмиране в Софтуерния университет. Създател е на системата за автоматизация на дома „Мелиса“ („Модерният иконом“), която Ви позволява само с гласа си или чрез телефона да управлявате електронните си устройства. С нея той печели националния конкурс „Млади таланти“ за 2012 г. Инициативата му „Наука против скука“ му осигури място в класацията на uchi.bg „Новатори в образованието“. Включен е и в първата селекция „Топ 30 под 30“ на Forbes България.
С Любо разговаряме за проектите и плановете му, за нужните качества, за да успееш толкова млад, и за това има ли изобщо нещо, в което не е добър.
1. Любо е...?
Любо е предприемач, който има силни познания в програмирането, пише изкуствен интелект, ще ходи на световно по програмиране и едновременно с това се оказа, че в кръвта му е да продава, да стартира, да изгражда. Освен това е жичкаджия – обича да бърка в контакта; таекуондист е, треньор е. И на последно място е едно 19-годишно момче, което купонясва по заведения.
2. А коя е „Мелиса“?
Мелиса е детенцето на Любо, което се роди преди вече 2 години като проект за състезание по информатика. След това Любо реши, че иска да го развие като бизнес, разбра, че няма да може да го развие като бизнес в онзи вариант, в който беше. Затова Мелиса в момента е момичето, което ти управлява климатика и ти спестява пари.
3. Как започна всичко?
Всичко започна, като бях в първи клас. Казах си: „Искам да започна да играя игри в кабинета по информатика“. Госпожата ми каза: „Ела, сега ще ти пусна една игра“, и ми пусна „Компилатор“. Реално ме научи да я играя. В първото ми състезание получих награда за най-малък участник, бях в трети клас. Спечелих 18 точки от 300 – Любо е бил и много зле. След това почнах много да печеля. От таекуондото си имам такъв дух.
След „Мелиса“ започнах да се занимавам с предприемачество. В момента „Мелиса“ ми е фокусът. Съветвам и един друг start up как да се развива, където имам малък share.
4. Колко струва „Мелиса“?
Надявам се „Мелиса“, или устройството, което управлява климатици, да се продава за около 100 лв., като по принцип такива неща струват по 500 лв.
5. Защо толкова евтино?
Защото започвам в България. Нека се наложим първо тук. Това е доста нишов продукт – моите клиенти са зад сградите с климатици. Искам да продам много устройства тук, в Гърция и Румъния и после да отида в по-богати държави. Когато вече направим име, няма да ни е проблем да пуснем друг хардуерен продукт, който управлява уредите на по-богатите.
Ще Ви дам един пример – единственият ми директен competitor e от Естония. На моя партньор в България той продава устройството за 220$. След всички надценки продуктът се продава за 500-550 лв.
6. Колко човека сте в екипа?
Партньори сме аз и още двама – Цани, много опитен предприемач, работим с него от почти 2 г., и едно момче, което е дизайнер. Отделно имаме програмист, програмистка и човек, който се занимава с маркетинг.
7. Вече печелиш ли от „Мелиса“?
Не, засега само инвестирам. Имаме поръчки, обаче не ги изпълняваме, защото хората ми казват: „Искам да ми управляваш това“. ОК, обаче за да управлявам твоята печка например, трябва да ти направя нещо, за което ще ми трябват 2 часа. А аз искам да направя нещо generic, за него да отделя 30 часа и тогава то да работи за всяка печка.
Или това с климатиците как почна... Казах си: „Има потенциал“, обаче не трябва да съм обнадежден, „Няма да стане“ – така трябва да мисля. Реших, че ако успея да продам 30 устройства за един месец, го правя. Аз нямам нищо у мен, а пък ще го продавам. Почнах да разказвам на хората, на приятели, на познати, по събития: „Дай ми 60 лева и е твое“. Те започваха да вадят пари, така разбирах, че те и по принцип биха ми дали – най-добрата валидация са продажбите. В момента, в който обаче не ми изкараш парите, това не е валидация. Затова сега с другия продукт се опитвам да направя точно това, но няма да разказвам още за него, след месец ще разберете.
8. Как популяризирате продукта?
За мен маркетингът и рекламата са борба в съзнанието на хората. Един start up може да се рекламира по 3 начина. Единият е product based – „Ще правя управление за климатици“; вторият – „Правя управление за климатици, в нас са инвестирали Google примерно“; третият – „Аз правя управление за климатици и зад тази история стои ето този човек, който е българин“, и т.н. В България това ще проработи, в другите страни няма.
9. Имало ли е момент, в който си бил на ръба да се откажеш? Казвали ли са ти „Няма да стане“?
Някой да ми го е казвал?! Доктор от БАН, който се занимава с роботика, ми каза: „Остави го това нещо, с това няма да успееш. Това хората не го искат, не им трябва. Ела да работиш при мен в БАН и си прави робота“. Този робот е 2 маси една върху друга с колелца!
10. Целиш промяна в българското образование с инициативата „Наука против скука“. Разкажи ни малко повече.
„Наука против скука“ е страхотен проект. Посещаваме училища, събираме 5 паралелки в една актова зала и за 40 минути (добре де, малко повече – вземаме и междучасието) им представяме 7 научни области за по 7 минути. Идеята е за тези 7 минути лекторите да впечатлят максимално децата и да се опитат да ги привлекат към тази наука.
Примерно химиците ни се казват „Отряд за бързо гърмене“. Правят адското шоу, забавляват децата. Надявам се да накарам физиците да хванат 20 000 волта с гола ръка, защото иначе аз ще го направя. Знам, че не е страшно – волтовете не са страшни, амперажът е страшен. Математиците им представят вероятности. Нали знаете, че е по-вероятно да умрете в следващите 1 ч. 40 мин. , отколкото да спечелите от тотото? Вече знаете.
Идеята е да запалим децата. Имам мотивация да довърша проекта, но сега нямам време, затова другата учебна година. Партньори са ни БАН, MusalaSoft, Microsoft, „Заедно в час“, ucha.se.
11. Остава ли ти време за други проекти освен „Мелиса“ и „Наука против скука“?
Да. Занимавам се и с бизнес, за който не искам още да говоря, но има големи хора зад него. Не искам обаче да го движа като start up, а като типичен български бизнес.
Освен това имам проект, с който ще ходя май месец в Ел Ей да представям България на състезание Intel ISEF и който се занимава с медицина и биоинформатика. Имаше едно заглавие „Български ученик изобрети уред за откриване на рак“, което не е вярно. Това, което правя в момента, е да работя с научни групи, които правят биологични изследвания. Главната група е от Хирушимския университет, Медицински факултет. Тя изследва предпоставките за едно заболяване на аортата. Ако чрез моето изследване намерят предпоставки, ще могат да работят и по-натам. Дадох им резултатите, които са супердобри. Накратко – имат още много работа, но все пак резултатите ми са много значими.
12. Участвал си и в доста международни състезания. Откриваш ли разлика между българите и чужденците?
Ние сме по-яки, наистина, 100 пъти по-яки. Тийнейджърите там, които се занимават с наука и бизнес, са not much. Не са нищо особено. Всички си мислят, че в България е зле, но всъщност не е така. Животът е евтин, програмистите са евтини, дискотеките са евтини, можем да се забавляваме повече.
13. Защо реши да останеш в България?
Първо, има екосистема, в която имам някакво име – познават ме и аз ги познавам. Второ, евтини програмисти; тук стартираш фирма, има инвеститори, има програмисти. It’s ok. Просто животът е много евтин, това е истината. Ако отида да уча някъде другаде, ще трябва да кажа: „Мамо и тате, дайте сега пари“, защото аз имам бизнес, но той не ми изкарва пари. Затова предпочитам да си остана тук, да ходя фиктивно на университет, защото знам голяма част от нещата, които ще преподават там. След това вече магистратура и може би докторантура някой ден.
14. Ученик, програмист, млад предприемач, занимаваш се с таекуондо и т.н. Има ли изобщо нещо, в което не си добър?
Джаги – ужасно зле съм. Футбол – пак. Химия – ужасен съм отново.
15. С кое се гордееш най-много?
Със себе си.
16. Кои са най-важните качества, за да успееш?
Честност, упоритост, възпитание.
17. Как си се представяш след 10 години?
Надявам се да съм щастлив, да съм усмихнат. Да мога да си позволя нормален живот, не е нужно да съм най-богатият. Въпреки че наистина всичко това го правя за пари, защото в крайна сметка сега може да нямам пари да отида да си платя билетчето. Каквото и да си говорим, всичко опира до пари. Кофти е, но е така. Заради това искам да мога да си позволя някакви неща. Не е нужно да имам най-новата кола, но да е хубава, да имам хубаво жилище, да не трябва едва да свързвам двата края.
18. Довърши изречението „Ако човек иска да сбъдне мечтата си, той трябва да...“.
...е много упорит, да се скъсва от работа. Ако искаш да успееш, не трябва само да вземеш инвестиция, а да продаваш. Защото аз се боря за твоите пари – не за някакви на някого или на някакъв фонд – защото фондът ти дава пари, но ти взема и процент. Иначе аз ти продавам устройство, ти ми даваш пари и аз съм щастлив.