Меню
Днес в рубриката „Уебсайтът и блогът – място за активен PR“ ви срещаме не с една, не с две, а с цели четири прекрасни дами, които не се страхуват да споделят мнението си. Пишат със страст, емоция и искрено желание. Удоволствие е за мен да ви представя Елица, Левена, Косара и Лили. Те са красиви, културни, развълнувани, ангажирани, щастливи и пишат точно за това в своя блог „Момичетата от града“ (на снимката от ляво надясно: Елица, Краси Генова, Левена и Косара, събитие на сп. „Мода“).
Как се зароди идеята за блога и защо точно „Момичетата от града“?
Левена: Ние четирите – Косара, Елица, Лили и аз, бяхме колеги в една рекламна агенция. Един ден обсъждахме блоговете, които следим, и установихме, че има много готварски, много бюти и много литературни блогове, но няма нито един, който да обединява всички теми, които вълнуват една съвременна жена. И го направихме.
Разкажете ни повече за вас и за това кой с какво се занимава във вашия екип?
Косара: Ние с Левена отговаряме за стратегическото развитие, привличане на нови автори и аудитория, търсене на бизнес перспективи, създаване на нови възможности за развитие на марката и прочие. И също така пишем в свободното си време.
Елица: Аз пиша за изкуство, мода, пътувания, книги, кино и всичко друго интересно, което съм преживяла или за което мечтая. Самата аз съм цялата преживявания и мечти. Работя на две места – в голям офис и при момичетата, живея на две места – повече в София, по-малко в Берлин.
Как се създава перфектният екип, и то женски?
Елица: Всяка от нас има силна страна и заедно се допълваме идеално в „Момичетата от града“: Куси – дързост, Лени – интелект, Лили – мъдрост, аз – ентусиазъм.
Левена: Да, всички имаме силни страни, но това, което в крайна сметка доведе този проект дотук, е постоянството. Много хора имат талант и идеи, но не всички имат упорството и дори ината да ги доведат докрай.
Лили: С разбиране, с грижа за другия, с желание да чуеш, с отворено сърце.
Какво ви сближи, за да станете истински приятелки, и вярвате ли в женското приятелство?
Косара: Ние, малко или много, бяхме приятелки и преди да направим „Момичетата от града“. Но общите мечти и стремежи сближават толкова, колкото и трудностите, които срещнахме по пътя.
Лили: Да, ние бяхме близки по един или друг начин и преди да създадем блога, по-скоро работата около него отвори пространство за нови ширини и дълбочини в отношенията ни. Аз лично вярвам в човешкото приятелство, което е абсолютно възможно, стига хората да искат и да могат да си отворят сърцето за другия. Ако това е налице, дали са мъже, или жени, няма никакво значение.
А какво ви отличава една от друга?
Елица: Цветът на косата, височината на обувките и цветът на червилото.
Лили: Много неща и в това е красотата на цялото нещо. Това, по което си приличаме, ни помогна да създадем „Момичетата от града“, а отличаващото пък ни дава реалния шанс да го развиваме и обогатяваме в най-различни посоки и багри.
„Момичетата от града“ стана блог на годината в класацията на БГ сайт за личен блог 2012 г. − как гледате на конкурсите и на какво се дължи вашият успех?
Косара: Тази награда за нас е ценна, защото се връчва от специалистите в бранша. Също така я намираме за абсолютно заслужена.
Конкурсите са важни понякога, за да те вземат на сериозно, но най-важно е мнението на читателите ни, което се изразява освен в лайкове и шеъри и в многото мили писма, които получаваме ежедневно.
Лили: За мен лично успехът в подобен вид конкурси ми даде малко повече увереност и самочувствие, че това, което правим, е наистина значимо, и то за много хора.
Доколко важен е дизайнът за вашия блог?
Елица: Доколко важни са дрехите за едно момиче? Както казва великата Миуча Прада – дрехите са мигновен език, който говори за нас, преди да си отворим устата. Така и в сайта дизайнът казва много още преди да прочетете текста.
Лили: Колкото е важен дизайнът на една рокля или обувки за всяка стилна жена.
Откъде черпите вдъхновение?
Елица: От малкото хубаво всеки ден. И от голямото хубаво в специални моменти – срещите с приятелки, четенето, пътуванията, киното, театъра, всички форми на красота, които мога да разпозная и ме вълнуват – от едно хубаво списание до някой смахнат пърформанс.
Левена: Както е казал Оскар Уайлд, „Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище за сложните натури“.
Лили: От реалния живот, от преживяванията на улицата, в магазина, в офиса, на детската площадка, от дочут чужд разговор, от връхлитащи мисли и неспокойни сънища...
Какво пазите тайничко в гардероба си?
Елица: Ужасно неудобни и приказно красиви обувки на Christian Dior.
Косара: Един плик със секс играчки.
Лили: Спомени и хубави ароматни сапуни между дрехите.
Какво слагате в пилешката супа за душата?
Лили: Три лъжици радост, ситно нарязан, но богат възторг от очевидното, поне една шепа вдъхновение, всичко това заливам с любов и откровение, като накрая поръсвам с щипка пикантна страст точно преди да сервирам.
За какво искате да пишете в блога си, но все още не събирате смелост?
Лили: За секс, табута и други сподавени в смутени усмивки теми.
Елица: За това, че съм щастлива – тук и сега.
Левена: За секс.
А за какво никога не бихте писали?
Косара: За клюки.
Левена: За дребни човечета.
Лили: За всичко, което не е част от реалния ни живот.
Коя е вашата читателка?
Лили: Всяка прекрасна жена, която е жива, отворена, търсеща, с богата душевност и будна за света и себе си в него.
Елица: Тя е момичето, на което всеки ден даваме нещо, което да й достави истинско удоволствие.
Левена: Приятелка.
Коя е любимата ви книга?
Косара: „Мечо Пух“.
Лили: „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес.
Елица: „Алиса в Огледалния свят“.
Левена: На този въпрос не съм отговаряла от шести клас насам...
Продължете изречението: Обичам да блогвам...
Левена: Моля?
Лили: ... защото вече не мога да не го правя.
На финала на нашия разговор е време за едно малко предизвикателство: Разкажете ни някоя забавна история, която сте преживели заедно.
Косара: Всички истории са вече описани в блога...
Момичетата решиха, че няма да разкриват повече тайни за себе си и оставиха всичко в нашите ръце. Любопитни ли сте да научите какво са преживели заедно? Аз вече нямам търпение и затова ще надникна в блога. А вие?
Не ни пропускайте и следващия петък, защото ви очакват още интересни срещи с вдъхновяващи хора.