Меню
Завършваме и с трета, последна част от интервюто с новатора в образованието Светлин Наков:
Как ще се провежда обучението и как е структурирана учебната програма?
Обучението е на три приема, т.е. ние не сме като традиционните университети, ние имаме прием през май, септември и януари. Семестрите са по четири месеца. И се завършва за две години при нас и още една година в другия университет, но все пак зависи от специалността. От тези две години съществената е първата година, в която човек взема професия и започва работа. Не е тайна, че повечето „читави“ хора работят още в първи курс или втори курс, т.е. ако втори курс не работиш, те питат какво ти е, ако ми дойде някой на интервю за работа и е завършил вече, като никога не е работил дотогава, аз най-вероятно изобщо няма да го поканя на интервю, защото нещо не е наред.
Така че ние направихме така, че човек да работи по програма след първата година. През първата година му скъсваме задника от задачи или не завършва, това са двата варианта, т.е. той трябва да отдели по 10-12 часа на ден, ако е начинаещ, или пък да вземе един семестър за времето на два, ние му даваме тази гъвкавост. Т.е. ти имаш 4 месеца да вземеш 5 курса, ако не успееш, ние ти даваме още четири, ако не успееш, ти даваме още четири и така можеш да учиш с това темпо, което на теб ти е удобно. Освен това можеш да пропуснеш четири месеца и да отидеш на бригада или на стаж. Имаме вече и почти писмено споразумение с Facebook да ходят на стаж там или в други фирми, но нали Facebook сега са голямата работа и затова тях споменавам, въпреки че те договор не ни разписаха и няма как да ги накараш.
Фирмите ще дават стипендии, те и в момента продължават да се обаждат всеки ден и аз все още ги отпращам, защото ние още нямаме хора. В момента когато минат два-три изпита и видим кои са силните, ще започнем да ги предлагаме на някоя фирма, тя им дава стипендия, дава им и евентуално пари да живеят, за квартира, за храна, а те пък две години не напускат, или нещо от сорта, това го оставяме на фирмите. Като учебно съдържание ние имаме приемен изпит по програмиране и курс по основи на програмирането, който е абсолютно безплатен, като всеки месец сигурно ще стартира такъв нов курс, накрая завършва с изпит, този изпит е приемният изпит. Както в художествената академия има изпит по рисуване – ако не можеш да рисуваш, не влизаш. При нас, ако не можеш да програмираш, не влизаш. Не можеш да станеш инженер при нас, ако не можеш да програмираш, което е един филтър за неподходящи хора.
Какъв е интересът до момента, има ли достатъчно млади хора, които се записват?
Голям е интересът и трябва да продължим да си развиваме позициите, защото успяхме да запишем само около 3000 кандидати в началото – в смисъл хора, които подадоха CV, класирахме ги по-нататък, не говоря кой е лайкнал сайта. От тях направихме 5 групи по 200 човека, 1000 души, които ги обучаваме присъствено, останалите са онлайн, в смисъл гледат си видео онлайн, те са такива работещи, мина подготвителният курс и днес всъщност беше един от изпитите, ние правим 8 изпитни дати, защото ги събираме на по малки групи от по 200 души, няма как да съберем повече, нямаме материална база за повече. Ако отворите топобявите и погледнете там, можете да се ориентирате долу-горе на какво ще ги учим, и то с практика.
Ученето става чрез правене, няма друг начин, това, което ние ги караме, е да правят, да действат, да пишат, те пишат стотици хиляди реда код, те прекарват по десетина часа на ден, в нормалния случай, в домашни и тийм уърк проекти. Те са много готини – правим отбори по 5-6 човека с балансирани сили, един силен, един на средата, един накрая и им даваме да направят играта „Тетрис“ или да си изберат друга игра, като им казваме да го правят заедно, как ще комуникирате, как ще се оправяте, това е ваша работа, но да знаете, че оценката ви е обща. Толкова готино работи това нещо, че тия хора спят там. През нощта веднъж си бях забравил лаптопа и ги сварих там, около 20 човека пишат тийм уърк в учебната зала.
Защото за истинския програмист това не е работа, за него това е удоволствие. Това е един добър критерий. Ако той е запален много по компютъра, значи може би има хляб в него и може би ще стане програмист.
Досега образованието и работодателите се разминаваха – ти смяташ ли, че ще промениш това и все повече хора ще се обръщат към теб за качествени кадри?
Със сигурност ние произвеждаме качествени кадри. Вече наближават 10 години, но сега започнахме да го правим наистина масово. Моята амбиция е да произвеждам поне едни 1000-2000 човека на година, като последната реколта беше 182-ма души в Телерик академията, т.е. аз говоря най-накрая за хората, които завършват цялото обучение. Ние сме място, където слушаме индустрията и отговаряме на нейните нужди, подготвяме хората за реална работа по истински проекти в истинския свят. Нещо, в което фундаментално бърка образователната ни система.
Задават си въпроса от години хората: кой те учи да се оправяш в живота и защо това не се учи в училище? По отношение на това, че имат професия и работа, мисля че се справяме повече от блестящо да ги подготвим за живота. Сега не ги научаваме все още как да си намерят гадже и как да си направят деца, как да си купят жилище и да си ремонтират хола, ама просто не стигат две години (смеем се).
Да, аз имам желание да ги направя хора, защото това, да ги направя добри програмисти, не е достатъчно, пак съм ги осакатил тези хора, образованието не е просто обучение, то е и възпитание. И всъщност, ако ги научиш да са готини хора, да си помагат, ако им възпиташ ценности, за да споделят, защото това как се прави нещо не е тайна, а трябва да го разкажеш на целия свят, и че трябва да бъдеш готин човек, това е нещото, което ние се опитваме да възпитаваме. Извън техническите неща ние ги учим да учат. Това е фундаментално умение – да се научиш, когато не знаеш нещо как се прави, да можеш да го хванеш и да го научиш; малък елемент от това е да се научиш да търсиш в Google, защото много хора си мислят, че могат, а това не е така.
Другото нещо е как да четем бързо книги например, че не се четат от ляво на дясно, от първата към втората до последната страница, че има по-ефективни начини. Третото е как да помниш. Това е само едно парче от soft skills нещата, които аз вкарвам. Правим им курсове и по комуникационни умения. Учим ги да са работливи и да си следват целите, да си спазват сроковете, въобще работа в екип.
Как се учи работа в екип? Като ми дойде един на интервю за работа и ми каже: „Аз мога да работя в екип“, аз го питам „Защо?“. А той ми вика: „Така си мисля“, викам: „Правил ли си го?“ – „Не, ама аз съм добър, аз не съм конфликтен, аз ще се справя“. И ми е много смешно, за да се научиш да работиш в екип, трябва да го правиш. И ние какво правим – 15 пъти те трябва да правят проект и да го защитят публично.
Тогава разбират какво означава някой да ти обещае нещо и да не си спази срока. Ти трябва да си скъсаш задника през нощта, за да можеш да го покриеш, ама така е и в реалния живот, нали? Колко често някой ти казва ще стане утре, ама утре не е готово. Да се научат какво е лидерство, ами то трябва да го опиташ, да видиш какво означава, може би в екипа трябва да изберете един, който трябва да има малко по-водеща роля, и то се случва естествено. Да се научиш, че трябва да владееш ефективна комуникация, да разбереш какво е това задачи и срокове и да разбереш, че всъщност правенето на проект не е писане на код, че писането на код при големи проекти е 5%. Хората си мислят, че програмистите пишат код на работа, това го правят, зависи от проекта, от 30 до 60% от времето. Имаш други задачи, четеш мейл и отговаряш на клиента, правиш юзер за интерфейс, тестваш за бъгове, правиш документация. През всичко това минават в реалния живот всички. Бяхме правили курс по комуникационни умения, общуване, защото тези момчета забиват пред компютъра, а не могат да забият една девойка, за което на мен ми е тъпо. Аз лично съм ги привиквал тия, които миришат на пот, да им нося ролонче, така, за под мишниците, защото ми е тъпо, разбираш ли, човек, който след една година ще взема 2000 лв., не знае, че ролоните за под мишница съществуват. Повярвайте ми, това им е проблемът, те не че нямат желание и им е приятно да миришат на пот, те не знаят, че има решение на този проблем.
Какви са ти бъдещите планове за развитие на университета и имаш ли някаква друга мечта, която смяташ да реализираш скоро?
Бъдещите планове са все повече разрастване, главната цел е на всеки, който иска да стане софтуерен инженер и да се занимава с програмиране и технологии, в България засега, да му дадем старт и шанс. Това означава да се разраснем във всички градове, да обхванем всички възрасти, включително и четвъртокласници и петокласници, в един момент да станем и малко по-големи, т.е. да си имаме една нормална сграда, с едни поне десетина учебни зали, да си имаме един екип поне от 30 човека и да имаме поток на хора и фирми, въобще работа, с две думи, за да можем да поддържаме този екип и да го развиваме, да обхванем всички възможни технологии и да излезем дори от IT, защото предприемачество се прави не само със софтуер, има нанотехнологии, ами биотехнологии, ами софтуер в биомедицината, има много неща.
Друга посока е предприемаческият дух, той трябва да се развива, защото не можем само да бъдем аут в собствената си дестинация, украинците са по-добри в това, защото те имат skills, имат и криза, въобще по-добър вариант са. Ако искаш цена Индия, Виетнам, Китай – не можем да се мерим с тях, ние трябва да правим продукти тук. И не е вярно, че няма предприемачество в България, не е вярно, че не е и толкова масово. Има вече десетки успешни компании, които правят яки неща за световния пазар.
Съзнавам, че за 2 години няма да стане, но това ще е другата посока, а третата посока е soft skills – тези хора трябва да станат хора, трябва да станат комуникативни, трябва да могат да работят с хора, трябва да могат да общуват, трябва да могат да решават конфликти, трябва да могат да менажират, трябва да могат да отидат в бара и да забият някоя мацка, трябва да могат да продадат това, което могат, трябва да могат да презентират и т.н. Факт, ограничен съм от само две години, не стигат, наистина не стигат – само за един хубав курс ти трябват два месеца; на едно от тези неща да ги науча примерно да презентират – трябва поне 10 пъти всеки един човек да презентира, някой да го слуша, да му каже къде бърка и да пробва пак, да му мине сценичната треска. Само за едно от тия умения, докато ги изградиш, ти трябват два месеца яка работа, ами другите неща?
По-далечната идея „България – Силициевата долина на Европа“. Обичам да имам амбициозни идеи, за да мога, като се проваля, пак да е успех. Ако не станем Силициевата долина, а станем втората по мощ в Европа след Германия, да кажем, пак ще е окей и пак ще имаме накъде да вървим нагоре. Как ще стане това нещо – голямо количество топобразовани хора в технологичната индустрия? Аз смятам, че този въпрос ние можем да го решим до голяма степен, но не трябва само ние, защото ние развиваме цяла екосистема на нов тип образование, хората не са прости, копират ни. В Русенския университет вече преподават по нашите учебни материали и евала, защото нашите материали са добри и са на ниво. Ако ние вкараме нашата учебна програма в държавните университети, ние ще сме направили революцията вече, от която има нужда образованието, само това да стане, само да ни прекопират още 10 университета, и всичко ще е по-добре.
Индустрията иска можещи хора, можещите хора стават с работа, с правене, с практика – само една думичка да променим в този свят образователен, ще скочим сигурно в Топ 10 на развитите държави в света, практика, във всяко едно нещо, което се учи, да има практика. Практика трябва, не просто да ти набиват някакви знания, това мина, това целият свят го знае и в целия свят образованието е в дълбока криза. Всички се опитват да еволюират, но много малко успяват. Това са проблемите и аз съм тръгнал да ги реформирам. Разбрал съм, че не трябва да следваш системата, трябва да си направиш нова такава. И тогава старата ще рухне.
Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да успее тази идея и да стане България Силициевата долина на Европа, както и да успеем да изградим една такава огромна, масивна общност от мислещи хора, иновативни, предприемачи и да оправим тази България. На мен ми е болно, че нещата тук не са окей, въпреки че около мене всички хора са добре, в смисъл всички, които учат при нас, успяват. Лошото е, че има едни хора, които не искат да учат при нас или не искат въобще да учат. Мечтата ми е по някакъв начин да успеем, аз съм щастлив, когато помагам на хората.