Меню
В рубриката ни ,,Младите надежди на България“ продължаваме да Ви срещаме с млади български предприемачи, които вдъхновяват с иновативните си проекти и доказват, че България е подходящо място за бизнес. Днес ще насочим вниманието Ви към Борис Колев. Той е сериен предприемач, който създава първата си компания още на 18 години. В момента Борис е изпълнителен директор е на CSR Bulgaria, управлява JT International Group и е почетен президент е на Българската футболна форумна лига. През 2007 година световното бизнес издание "Business Week Worldwide" го нарежда на второ място сред „Най-успешните млади предприемачи в Европа". През 2011 година печели второ място в класацията „Най-добър млад мениджър на България". И това е само малка част от успехите му, постигнати с много труд, отдаденост и вяра. Вижте какво ни разказа Борис Колев – момчето, за което няма невъзможни неща.
Как минава денят на един от най-успешните млади предприемачи в България?
Пия едно кафе и тръгвам по срещи. Обикновено срещите ми започват от 10:00 часа. Всъщност прекарвам в офиса много малко време, а когато трябва да разпределям времето си между три офиса и да превключвам от една тематика на друга в рамките на минути, е доста трудно, но е динамично и интересно.
Време за забавления остава ли?
Ходя на театър или кино от време на време, но рядко имам възможност за почивки и пътувания. Реално нямам нужда да отделям специално време за забавления, защото в работата си съм заобиколен от толкова усмихнати и позитивни хора, което само по себе си е зареждащо.
Кога разбра, че искаш да се развиваш в сферата на маркетинга и рекламата?
Като малък нямах идея какъв искам да бъда, не исках да съм футболист или космонавт. По-късно започнах много да се занимавам с компютри и си мислех, че ще стана програмист, дизайнер или ще правя игри. Всъщност влязох в гимназията само заради хубавата компютърна зала. Имах възможност да посетя залата на тези, които се занимават с програмиране, и те бяха в окаяно състояние. След това посетих и тези на профила с бизнес администрация – там компютрите бяха чисто нови, имаха безплатен интернет, базата беше много добра. Така в седми клас записах „Стопанско управление” и ето докъде ме доведе това решение. Ако не беше станало така, щях да се занимавам с IT технологии, може би щях да съм много добър в това, което правя, но нямаше да се насоча към рекламата и продажбите.
Как започна всичко?
Започна още в училище. В осми клас. Имахме СИП „Учебна фирма” по програма на Juniоr Achievement. Беше ни много интересно, защото измисляхме продукти, правехме бизнес планове. Точно това беше важното – ние не учехме суха теория, а опитвахме как стават нещата на практика. Видяхме кой какви умения има. Един можеше да рисува. Аз можех да правя елементарни уебсайтове и си разпределихме задачите. Още първата година направихме уебсайта на училището, както и баджове за всички ученици, спечелихме доста състезания и бяхме много щастливи. На втората година учителката ни каза, че финансирането за СИП-а е спряно. Ние не се отказахме и попитахме Junior Achievement можем ли да бъдем учебна компания без учител. Позволиха ни.Отново обрахме всички възможни награди. Отидохме и на европейско състезание и станахме трети в Европа. За 3–4 години бяхме учебна компания номер едно, а когато на 14─15 видиш, че няма нищо невъзможно и можеш да отидеш до Европа и да им разкажеш и играта, това ти дава самочувствие, че можеш и ще постигнеш много неща.
Разкажи ни за JT International.
JT International стартира, когато станах на 18, защото обстоятелствата се стекоха така, че не можах, не заминах да уча в САЩ. Баща ми почина една седмица преди бала и реших да остана тук, при майка си и сестра си, и трябваше бързо да намеря начин да изкарвам пари. Ясно е, че 18-годишен няма как да си намери нормална работа, не можех и да вляза в български университет, защото бях изпуснал всички срокове. Единственият вариант беше да вляза в чужд университет, който има клон тук. С мои приятели измислихме нещо, а моите съученици ми разрешиха да използвам учебната компания Juniоr Team, оттам идва и съкращението JT. Регистрирахме фирмата и започнахме да се борим.
Какви трудности срещнахте?
Имаше много трудности – 3 фалита, драми, грешки, породени от детски глупости. Никой не се сети, че нормална компания няма да се довери на хора без опит. Този бизнес пропадна много бързо. Започнахме да правим сайтове и доходите на JT започнаха от уеб дизайн ─ и до ден днешен това е звеното, което е най-стабилно като печалба. Трудно пробивахме, гледаха ни като деца, ние бяхме деца. Започнахме да продаваме нови идеи. Оказа се, че като си млад и продаваш иновация, хората са по-склонни да ти се доверяват. Започнахме с Bluetooth реклама и се развихме, спечелихме награди за иновации. В крайна сметка хората разбраха, че JT e компания за иновации, ние не продаваме стандартни неща. Когато някой иска нещо откачено, вдига телефона и ние му даваме най-яката идея. Растежът се получи, когато започнахме да отделяме услугите в отделни компании. Оказа се, че не можем да управляваме всичко, и когато някой даде нова идея, му я отделяме в компания и той си я развива. Хората се мотивираха и още през 2009 г. имахме вече три компании– всяка една си имаше предприемач, който си движеше нещата. Последната компания, която отделихме, е най-бързо развиващата се. Броят на служителите нарасна от един на четиринадесет само за няколко месеца.Така стана цялата мрежа.
Коя е последната гордост на JT като иновативен проект?
Мобилното приложение за кръводаряване. Една от моите компании стана спонсор на Българската организация за доброволно кръводаряване и им подарихме това приложение. То работи по следния начин: регистрираш къде се намираш и кръвната си група и когато влезеш, всички, които имат приложението, получават нотификация, че има човек в нужда. Има статистики, които вече са доказали на колко хора сме помогнали. Това е голям напредък, защото България е на последно място по кръводаряване на глава от населението. Аз се регистрирах, но не съм получил все още нотификация. Другото, с което се гордеем, е приложението за правата на човека, защото според нас всеки трябва да си знае и да си защитава правата. То вече е второто най-сваляно приложение в България, и то без никакво популяризиране и реклама.
Разкажи ни за CSR Bulgaria?
Докато бях ученик, участвах в много доброволчески организации и ми дойде идеята да направим организация, която да улеснява връзката между бизнеса и нестопанския сектор, но не на ниво контакти, а на ниво синхронизиране на нуждите. Те могат да си бъдат полезни, ако си напаснат нуждите, но не го правят, защото не ги комуникират. За да работи всичко добре, трябваше първо да се разясни на обществото какво е това CSR, как работи, как помага на обществото, на компанията, на неправителствената организация. Ние се стремим цялата тази теория да направим достъпна до студенти, да се изучава в университетите, да има книги. Основната ни цел е обществото да върви напред, защото, когато една компания влага средства в различни каузи, това води до разрешаването на редица проблеми. Ако бизнесът стане социално отговорен, няма да има значение какво правят в парламента и кой ни управлява. Вече четири години CSR си работи съвсем нормално, започнахме да консултираме компании, има резултати, обърнати и във финанси.
Кой е най-големият успех на СSR България до момента?
Най-големият успех е магистърската степен, която въведохме във ВУЗФ. Дълготрайната ни цел обаче е във всяка компания да има човек, който разбира от това. Следователно трябва да се учи, трябва да създадем тези кадри. Направихме програма, свързахме се с колеги от други държави, в които вече има CSR. Основното беше да намерим преподаватели, които не са толкова академични, а по-скоро практици. В Източна Европа няма друго място, където да се изучава, има го като заложена дисциплина, но е и като отделна специалност. Това се оказа голям плюс за България и за ВУЗФ.
Какво още те вдъхновява?
Вдъхновяват ме хората, не самите идеи. Това, че една идея може да е полезна на някого. За мен важни са другите, приятелството, усмивките, това, че мога да помогна, за да стане животът на някого мъничко по-лесен. Затова правим все по-мащабни проекти, за да помогнем на още повече хора.
Какво би посъветвал младите хора, които искат да развиват бизнес в България?
Да не им пука, да действат, защото нещата се случват с опита, не с четене. Да не ги е страх, защото няма какво толкова да стане. Хората, които са останали на улицата, защото са фалирали, се броят на пръсти. Да не се страхуват от провала, защото дори да направиш бизнес, който да не е успешен, най-лошото, което може да стане, е да се наложи да си намериш работа. Това не е лошо, напротив, ще имаш много повече опит. Това, което ги спира, е именно страхът от провала, а не трябва. Колкото повече се провалят, толкова по-добри стават. В този живот ни трябват умения, не знания. Знанията са в Google. Дори да не е уникална идеята, това: да правят нещо свое и да дават всичко от себе си, е много по-ценно от това да следват нечии други мечти.
Какво не можем да прочетем в Google за Борис Колев?
Хората може би не знаят, че не съм толкова смел, колкото изглежда по вестниците и списанията. Нямам голямо самочувствие. Много често ме е страх при взимането на решения, но трябва някой да ги вземе. Да си лидер не е лесно, защото всички имат много големи очаквания. Отговорността е най-трудното нещо. Това, че ако сгреша, определени хора може да останат без работа и няма да могат да си изхранят семействата, не е най-приятното чувство. Затова в момента, в който видя някаква нередност, съм способен цял ден да посветя за пускането на жалби, за да си свършат хората работата. Точно защото си мълчим, няма да се оправим. Не ми харесва, че ми остава все по-малко време за спорт, но няма и с кого да го практикувам. Аз съм несериозен и приятелите ми не ме канят вече. Винаги се появява нещо, което е с приоритет. Интересен факт е, че футболната лига, която основах, ме изгони, защото не ходех редовно. Правилата, които създадохме обаче, важат за всички, включително и за мен. Останах си президент, но вече не играя.
Коя е следващата ти голяма цел?
Да не работя оперативно никъде. Най-добър съм в това да се виждам с хора, да ги убеждавам, че нашите идеи са най-добри. За мен човекът е много по-важен от продукта или услугата. Като поставиш човека на първо място, е съвсем различно. Много хора отиват при потенциален клиент с идеята да му вземат парите и се чудят защо не успяват. Трябва да отидеш при клиента, защото знаеш, че ще си му полезен и ще му решиш проблема. Това правим ние – продаваме концепции, виждаме какви са им нуждите и те с кеф си дават парите. Накрая всички са доволни.