Йоланта Делибозова – Йоли, създател на блога „Вкусно с Йоли“: „Не обичам да блогвам. Обичам да готвя и да споделям това с хората“

Днес ще се потопим в едно ново предизвикателство − ще ни стане леко сладко, малко кисело, а защо не и солено. В петъчната ни рубрика „Уеб сайтът и блогът − място за активен PR“ ще си говорим за кулинария. Да, правилно прочетохте... Ще надникнем в кулинарния блог на една млада, талантлива и вдъхновяваща дама, за която готвенето е страст, а музиката – професия. Какво е усещането да си единствената българка със собствено предаване в международния кулинарен канал „24 Kitchen“ и как се става един от най-популярните блогъри у нас, ще се опитаме да разберем още сега. Изключително ми е приятно да ви представя Йоланта Делибозова – Йоли.

Предпочитан цвят/вкус/аромат/място?

Всеки път и всеки миг различно. Животът е толкова богат и красив. Носи наистина различни емоции, от нас зависи как ще ги приемем. Понякога искаш да се облечеш в бяло, друг път се харесваш в черно. Хапва ти се топъл хляб, но защо не с парче сирене? Обичаш аромата на мокрия пясък, същевременно на теменужката. Понякога ти е най-добре на дивана вкъщи, понякога любимо място ти е гората.

Какво още трябва да знаем за теб? Представи ни се с няколко изречения.

Казвам се Йоланта, но ми казват Йоли, защото името е дълго и трудно за запомняне. Случайно съм кръстена на операта „Йоланта“ на Чайковски. Майка ми не е знаела, че ще стана музикант, просто е харесала името. Когато съм се раждала, в Бургас е гостувал руски оперен театър с тази опера. Не знам дали съдбата има пръст в това и е предначертала пътя ми, но фактът е, че от петгодишна се занимавам с музика и така ще бъде, докато съм жива. Музиката е моето всичко, а готвенето е просто нещо, което обичам да правя между другото.

От кого и/или откъде черпиш вдъхновение за рецептите, които приготвяш?

Различно. Понякога виждам някакъв продукт в магазина и ми хрумва да направя нещо с него. Понякога харесвам рецепта от книга или интернет. Оформянето накрая винаги си е изцяло мое, плод на вътрешното ми виждане и усет. Обичам да изменям нещата, винаги прибавям нещо от себе си дори и да готвя по уточнена рецепта. Импровизирам.

Казваш, че музиката е твоя професия, а кулинарията е страст, но как успяваш да ги съчетаваш? Те ли те намериха, или ти тях?

Всичко си става така, както трябва да бъде. Изобщо в живота е така, независимо с какво се занимаваш. И музиката, и готвенето са ме съпътствали от малка. Развила съм ги във времето, усъвършенствам ги. Уча се непрестанно.

Разкажи ни как се зароди идеята за блога „Вкусно с Йоли“ и какво е той за теб?

Блогът е моята онлайн готварска книга. В него няма никакви лични писания, просто рецепти. Ако някой иска да сготви нещо, може лесно да го намери и ако му хареса – да го опита. Как се зароди блогът? Рецептите ми станаха много и преди седем години реших да ги събера на едно място. Иначе бяха разхвърляни из цялото интернет пространство. Така се случи, а сега просто го развивам лека-полека.

Какво ти дава и какво ти отнема писането в личен блог?

Пак ще спомена, че в блога ми няма нищо друго, освен рецепти. Не е кой знае какво, наистина не мисля, че един кулинарен блог е мястото, където трябва да си изливаш душата. Нека просто е едно вкусно местенце. Старая се да предлагам на читателите си апетитни, лесни и интересни ястия и десерти. Приятно ми е да го поддържам, той е изцяло моя рожба. Особено много държа към всяка рецепта да има снимка, която правя сама. Така хората могат визуално да добият представа за храната, наистина първо се храни окото.

Колко време приготвяш рецептите, които споделяш в блога си (имаш ли свободно време и как си почиваш)?

Имам време за всичко. Благодарение на музиката аз съм много организиран човек. Така разчитам времето си, че имам наистина време за всичко. Така че не ми тежи, че трябва да готвя, да снимам, да пиша, да работя. Удоволствие е да правя всичко това.

Доколко дизайнът на блога и визията на храната, която приготвяш, са важни за привличането на активни потребители?

Малко по-горе споменах, че първо се храни окото. Наистина е така. Храната трябва да изглежда добре, да привлича. Не е трудно да се оформи красиво в чиния, естетиката наистина е много важна и държа на нея. Дизайнът на блога също е важен. Лично аз исках да е по-семпъл и изчистен. Не обичам много шарениите, белият фон ме привлича най-много. Старая се да е удобен на читателите и лесно да намират рецептите.

С какво експериментираш и каква е тайната на добре приготвената храна?

С всичко експериментирам и постоянно го правя. Непрекъснато повтарям това на читателите си и много от тях го правят. В това е сладката тръпка на всичко. Да вложиш нещо от себе си и спрямо вкуса си. А тайната на вкусната храна според мен е балансът на вкусовете. Съветвам хората винаги да опитват това, което готвят. Само така могат да балансират нещата.

Според теб модерно ли е да си кулинарен блогър и как си обясняваш бума на кулинарни блогове у нас, а и в чужбина?

Всяко нещо е с времето си. Нормално е в този така висок технологичен свят всичко да се случва в интернет. Пазарува се там, чете се там, контактуваш с целия свят пак там. Статистиката показва, че в целия свят в момента хората много харесват кулинарни предавания, книги и блогове. Казват, че им действа успокояващо и релаксиращо в забързания свят, пълен със стрес и лоши новини. Предполагам, че и това е съществена причина кулинарията да е така модна в момента.

Продължи изречението: „Обичам да блогвам...“ 

Не ми харесва тази дума. Не обичам да блогвам. Обичам да готвя и да споделям това с хората. Нека така го формулираме.

 Искам да попитам Йоли за още много неща, защото тя наистина е изключителна. Успява да плени сетивата ни и да удовлетвори и най-претенциозния вкус. Спирам обаче дотук, защото е време да ви разкрия какво предизвикателство имах за нея и как ми отговори тя: 

„Какво щеше да приготвиш за курсистите на М3 College, ако знаеш, че те са млади, усмихнати, талантливи, обичат да експериментират, държат на доброто си образование, не спират да търсят нови предизвикателства и да инвестират в бъдещето си (издай ни рецептата)?“.

Много хубаво е казано. Те са точно такива! И това е личното ми убеждение за младите хора. Нека никога не спират да търсят новото и интересното. Да променят и най-вече да обичат. Да се обичат помежду си и най-вече да обичат живота. Има само едно разковниче за тази тайна. Казва се Любов.