Меню
Петя Кокудева, по образование журналист, по професия копирайтър и по душа писателка на детски книжки. Към момента работи в рекламната агенция Ilyan.com и има две издадени книги с „детски стихотворения за възрастни“, които се радват на особен интерес.
С нея разговаря Пирина Касапинова.
1. Къде се пресичат копирайтингът и изкуството?
Копирайтърът работи жонглиране с асоциации. Колко асоциации ще ти хрумнат за единица време не е въпрос на някакъв неведом талант, а е главно въпрос на култура – какво и колко си чел, гледал, слушал, попивал. В този смисъл изкуството – във всичките му форми – е от огромна полза в тази професия. То ти тренира ума да е пъргав – да създава връзки между досега несвързвани неща или да вижда връзки, които другите хора не забелязват. Сещам се в този миг за писателя Людмил Станев, който разказваше в една от книгите си за „смока и жена му смокинята“...
2. Кое от двете надделява в живота ти?
Моето сърце си е при литературата. Засега не се е запътило в никакви други посоки. Но винаги (и с доза страх) си имам едно наум, че човек се променя, и то неусетно.
3. Как се популяризира поезия?
Нямаше ли такива пръскачки в Борисовата – дето се въртят и ръсят строфи. Също така гълъбите я дистрибутират много успешно – поетът си пише у дома, чете си на глас край прозореца, за да си чуе ритъма, а гълъбите кълват каквото казва и после го разнасят. Мисля, че и от мивката в Дома на киното току капва по някое стихотворение... Поезията е навсякъде. Не й трябва някой да я популяризира.
4. По какъв начин приказките се вместват в „света на големите“?
Приказките идват именно от света на големите, те са си изначално вместени в него. Андерсен е написал „Малката русалка“ по повод своя несподелена любов. А пък грозното патенце е самият той, защото е имал крив, грозен нос и е мечтаел да е красив. Астрид Линдгрен е претворила собственото си детство в много от историите си като например„“Ние, децата от Шумотевица“. Истински преживелици се крият зад много от приказките, които ни се струват абсурдни или фантасмагорични.
5. Как изглежда любимата ти реклама?
Не просто изглежда, а Е лекция в TED. Там открих Ален дьо Ботон и си купих всичките му книги. Там гледах Сюзън Кейн и лекцията й за силата на интровертите, а после си взех книгата. TED ме е карал да си купя или потърся повече неща, отколкото която и да било реклама. Мисля, че рекламата е толкова по-въздействаща, колкото по-малко се усеща като реклама, а като инициатива, проект за промяна, събитие, преживяване...
6. Важно ли е сами да предприемаме стъпки в образованието си и защо?
Университетът е само една мигла над окото на човек. За да си изгради истински поглед, мироглед, на човек му трябват собствени проекти, движеща сила отвътре, стъпки в грешни посоки, за да нацели в един момент своята посока. Аз установих, че не ме влече сценарното писане едва след като ходих на дълъг курс. Завърших телевизионна журналистика, за да разбера, че искам да пиша, не да правя телевизия. И така, разбираш нещата най-добре, докато ги правиш. И няма проблем, че някои не се получават – това е по-скоро полезен ориентир, отколкото несполука.
7. Какъв курс би искала да се организира в M3 College?
По брейнсторминг! Чела съм за много видове творчески сесии за генериране на идеи – куб, мрежа, free writing и пр., но не съм присъствала на много различни практически. Даже си мисля да направя подобен експеримент в училища, с деца, с които се срещам покрай книгите ми, да видим от кой вид ще излязат най-симпатични идеи.