Марияна Накова, студентка по „Медии и комуникации“ в Германия: Най-важното е да учиш всеки ден

В новата ни рубрика По света и у нас: PR и бизнес образование ще Ви представяме българи,  избрали да учат в чужбина специалности в сферата на комуникациите, бизнеса, и маркетинга.  Какво е мнението им за образованието там? С какво то се различава от това в България? Какво са научили и с какви трудности са се сблъскали?

 

Всичко това (и още) ще разберете от поредицата интервюта, които ще публикуваме всеки вторник.

 

Марияна Накова завършва ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ – Ловеч, с немски език.  В момента изучава „Медии и комуникации“ с втори предмет икономика в университета „Майнхайм“ в Германия.

 Разкажи ни по-подробно за специалността си. Какви са възможностите за стаж и практика?

Уча „Медии и комуникации“ с втори предмет икономика. Предметите първия семестър бяха „Методи на медиите и комуникациите“, „Въведение в медиите“, „Маркетинг“, „Финанси“ и „Линеарна алгебра“. Сега, през втория семестър, имам „Теория на медиите и комуникациите“, семинар за връзката с медиите и друг за компютърна обработка на данни.

Някои предмети по медии са скучни, но са задължителни. Икономиката ми харесва най-много. Най-важното е да учиш всеки ден.

Изпитите са трудни, защото теорията е много. Оценяването е строго – трябва да знаеш наистина много. Нямаме много време, затова, като погледнеш въпроса, отговорът трябва веднага да изниква в съзнанието ти.

 

Имаме задължителна практика чак четвъртия семестър. Някои колеги обаче вече пишат за различни вестници и списания.

 

Защо избра Германия пред България?

По принцип не исках да идвам тук, но в България не ме приеха в желаната специалност.  Знаех, че университетът е един от най-добрите в Германия за икономика, но идването ми беше като да направиш това, което трябва, а не това, което искаш.

 

Кое мислиш, че е най-важното нещо, което научи досега?

За да стигнеш напред, трябва да се интересуваш много.

 

Смяташ ли, че си направила правилния избор?

Доволна съм от образованието, но не съм доволна от живота. На някои им харесва, но на мен лично – не. Чувствам се потисната, защото има голяма дискриминация.  Тук съм само заради университета.

 

Коя е основната разлика между обучението в България и това в Германия? Какво ти направи най-голямо впечатление досега? 

В България оценките се изкарват много по-лесно, всичко се върши през пръсти, учи се само през сесията, и то колкото да си вземеш изпитите.  В Германия обаче наистина се учи здраво – трябва да си дисциплиниран, можеш да научиш доста неща. За да си вземеш изпитите, трябва да учиш след всяка лекция. Важно е и да ги вземеш с хубави оценки, защото, ако нямаш добри резултати, не можеш да запишеш хубава специалност за магистър.

 

Друга основна разлика е, че лекциите ни са flexible и можем да си ги разпределяме през седмицата както искаме и да ходим когато ни е удобно.

 

 Какво е отношението към  чуждестранните студенти?

Отношението на германците към нас е различно. Повечето не гледат с добро око на нас. Имало е случаи, в които не ни пускат в заведения само защото сме българи; когато сме търсели информация, са ни казвали: „Какво правиш тук? Върви си в твоята страна!“. Някои пък са приятелски настроени.

 

В университета другите колеги се мислят за доста по-интелигентни от нас, а всъщност това не е така. Например те не знаят нищо за България, Русия, Македония и т.н.

 

Коя беше най-голямата трудност, която се наложи да преодолееш до момента в Германия?

Най-трудно ми беше да се откъсна от средата си в България и да приема, че тук животът не е чак толкова интересен (или поне още не съм намерила хора, с които да го направя такъв). Всичко много ми липсва. Наистина българите не виждат много възможности в България, но откакто съм тук, аз ги виждам и оценявам.

 

Държа да кажа на всички, които си мислят, че сме избягали от България, че това всъщност е по-трудният избор.  Не сме си тръгнали, за да ни е по-лесно. Това, че учим там, не значи, че няма да се върнем или че сме по-малко патриоти. Напротив!