Христо Блажев, създател на блога „Книголандия“: „Докато развиваш един блог, ти развиваш себе си и като личност, и като професионалист“

В първото издание на рубриката „Уеб сайтът и блогът – място за активен PR“ даваме думата на един млад и талантлив мъж, за когото четенето на стойностни книги е истинска страст. Трудно ли се става успешен блогър в България? Пред какви предизвикателства трябва да се изправим, когато създаваме личен блог? Всичко това ще се опитаме да разберем от следващите редове.

 Ако трябва да изредя всичко, с което се занимава Христо Блажев, ще ми е необходима цяла вечност. Затова ще кажа само няколко неща и ще оставя на него да допълни останалото.

Христо се определя като книгофреник. Работи сред книгите, но според мен можем да кажем, че направо живее сред тях, за което, признавам си, леко му завиждам. Той стои зад водещия блог „Книголандия“, съосновател е на една от най-добрите онлайн книжарница – „Книга за теб“ (вече част от Ozone.bg), а освен това доскоро работеше и като професионален читател и редактор в издателство „Изток-Запад“. Освен четенето на книги негови страсти са волейболът, тенисът на маса и футболните мачове.

 

Какво не казах за теб, а трябваше? Представи ни се с няколко изречения.

Всъщност до голяма степен покриваш нещата, с които се занимавам и които обичам. Имах щастието да превърна хобито си в работа – и по този начин изобщо не ми се налага да работя (това в кръга на шегата, разбира се). Книгите са страст, но и искат пълна отдаденост, за да правиш стойностни неща, не поредните еднодневки, които са навсякъде. Точно това е и нещото, което считам за най-важно – да се трудя върху проекти, които са нещо повече от просто вадене на хляба, които носят дългосрочни удовлетворение и гордост.

 

Разкажи ни как се зароди идеята за блога „Книголандия“ и защо той е толкова успешен?

Дали е „толкова успешен“ – не съм аз човекът, който ще го каже. Факт е, че е най-големият блог за книги у нас и независимо от изникването на нови и нови подобни сайтове (което е чудесно), смятам да задържа тази позиция. Иначе идеята за Книголандия дойде като естествено продължение на друг мой блог с разнообразно съдържание, в който постепенно книгите започнаха да вземат превес. Нормално бе да обособя книжните ми текстове на отделно място – и започна едно приключение, което дори и за миг не съм подозирал, че ще ме отведе до прекрасния свят на книгоиздаването, както и че на практика ще предопредели какво ще правя с живота си изобщо.

Сега, четири години и половина по-късно, Книголандия продължава да бъде най-важният ми проект, нещото, в което горя, и чието развитие е с пълен приоритет пред другите ми неща (е, почти, но кое е по-важното нещо ще запазя засега в тайна).

 

Доколко дизайнът на един уеб сайт/ блог е определящ за неговия успех?

Ха, ето тук застъпи болна тема. В първите си години блогът ми определено беше неугледен, сглобен от готов шаблон, с един според мен симпатичен пергамент за фон, който обаче повечето ми книжни приятели ненавиждаха. Възможно е недодяланият вид да е имал негативно въздействие, но Книголандия се разви именно с тази си визия и никога не съм усетил, че тя пречи на сайта.

Тук има обаче и едно голямо „но“. Преди две години чудесните професионалисти от „Тралалинк“ ми създадоха безвъзмездно страхотен сайт, за какъвто не съм и мечтал – та смело мога да кажа, че това промени нещата само към добро. Така че дизайнът ще да е важен, твърде важен, но все пак остава на заден план зад съдържанието, това е азбучна истина, която не може да бъде пренебрегвана.

 

Как трябва да пишем в един блог, за да бъдем четени от повече активни потребители?

Изпитани рецепти и професионални съвети може да откриете бол из нета – не си падам по тия неща. Залагам на едно основно нещо – искреност и ангажираност, адски важно е да ти пука за това, което правиш, да го развиваш според собствените си убеждения и само от време на време да се вслушваш в съветите на врелите и кипелите в областта (съвсем урбулешката също е глупаво). Сумарно – човек трябва да пише за неща, към които има личен, по възможност нездрав, обсесивен интерес, които го мотивират да вади най-доброто от себе си. И най-важното според мен – докато развиваш един блог, ти развиваш себе си и като личност, и като професионалист.

 

Какво ти дава и какво ти отнема писането на личен блог?

Ммм, това е също тема, в която се нагазва в плаващи пясъци. Сега, ако кажа, че се запознавам със страхотни хора, ще е банално, ако кажа, че последните ми връзки до една са започнали заради блога (че повечето и приключиха заради него), ще е нагло. Така че – Книголандия ми дава не само достъп до страшно много книги, но и ми дава нужната свобода да пиша каквото реша за тях. Не допускам натиск, мога с лекота да кажа „не“ на всеки, който ми отправи несъвместимо с принципите ми предложение.  Иначе – и най-важното – блогът ми даде смелост да започна още много страхотни начинания.

Инак основното, което подобен проект отнема, е времето – четенето си иска отдаване, особено със страстта ми към дебели романи или научни книги. Така че определено настройвам ежедневието си около факта, че са ми нужни поне 3-4 часа четене дневно, но това е и препоръчителна според мен доза, така че нещата се уравновесяват.

 

Дай ми пример за сайт/ блог, който често посещаваш?

Опитвам се да чета колкото се може повече книжни блогове – и сайта „Аз чета“, – особено когато пишат за книги, които са ми интересни. За филми се информирам изключително от „Операция кино“, а от личните блогове често надзъртам в този на Бояна Ламбер (http://boyanalambert.blogspot.com/). Спортните сайтове и социалните мрежи не ги броя.

 

Любопитно ми е какво четеш в момента и работиш ли по някакви нови проекти?

Нов проект има, разбира се, почивката след напускането на „Изток-Запад“ ми омръзна на третия ден. Но за него – скоро.

В момента, обичайно, чета две книги – „Частица на края на Вселената“ на Шон Карол и „Героите умират“ на Матю Стовър, както и редактирам предстоящата да излезе „Самира 2: Мисията“  на Боримир Дончев.

 

Продължи изречението: „Обичам да блогвам.....“

... защото така доизграждам по-добре образа на книгата, която съм прочел. Случвало се е да променя мнението си за дадена книга, когато, пишейки за нея, я виждам в различна светлина. Така че – блогвайки – човек води и диалог не само с автора, но и със себе си.

 

Когато вземаш интервю от човек, на когото се възхищаваш, е трудно да се сдържиш и да не го провокираш с нещо. Вижте каква беше моята провокация към Христо на финала на нашия разговор:

 

Коя книга би ми предложил да прочета, ако знаеш, че любимата ми книга е „Майстора и Маргарита“, харесвам всички книги на Ерик Е. Шмит, останах очарована от „Крадецът на книги“, никога не бих прочела отново „Парфюмът“ и „Петдесет нюанса сиво“, но същевременно се интересувам от театър, PR, маркетинг и реклама?  

На тази провокация ще отговоря с три за мен задължителни заглавия – романите „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон и „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс, както и сборника „Птиците идват да умрат в Перу“ на Ромен Гари.

 

Мен ме чакат три прекрасни книги, а ако и вие искате да попитате нещо Христо, защо не му пишете в блога?