Ирен Филева, БНР: Единственият начин да продължим да бъдем достоверни е да се придържаме към старите журналистически стандарти

Интервю: Жасмина Гевезиева

10 декември 2013 Рі.

В рубриката „Пресечна точка: журналисти и ПР-и“ за първи път ще ви представим и женска гледна точка. Думата е дадена на Ирен Филева, радиоводеща на "Клубът на журналистите" по програма „Христо Ботев“ на БНР. Ето какво каза тя пред М3 College за тенденциите в журналистиката и съвместната работа с пиари.

 

1.      Ако можете да опишете с една дума журналистиката в България през 2013 г., каква ще е тя?

 Зависима.

 

2.      С какво 2013 г. промени медиите у нас? Какви са основните тенденции? 

 Ще използвам малко ирония. Ако преди се твърдеше, че в медиите обръщат палачинката, през 2013 година палачинката беше във въздуха и непрестанно се въртеше. Как обаче във въздуха, докато се върти, може да се опече, не е ясно.

Сега сериозно. Създаването на многобройни анонимни информационни агенции в интернет осъществи прехода към информационно политическо инженерство, което прелива жълти и недостоверни политически послания към традиционните медии. А това е фатално за имунната им защита. Руши доверието, че медиите трябва да информират, коментират. В крайна сметка дори в прогнозата за времето хората започват да се съмняват.

 

3.      Смятате ли, че социалните мрежи се превръщат все повече в източник на информация за журналистите? Доколко те имат роля за инициирането на събития, които са на дневен ред?

 Поради кризата финансовият модел на медиите се компрометира. Може да се каже, че възникна една недобра практика за т.н. Фейсбук журналистика. А това няма как да бъде журналистика. Истината е, че и в Европа технологиите изпреварват журналистите по отношение на законодателството и правилата. Единственият начин да продължим да бъдем достоверни е да се придържаме към старите журналистически стандарти. И списъкът да започва с изискване новините и фактите, които предлагаме на хората, да са проверени. И да не са платени по какъвто и да било начин. Разбира се, редно е PR съобщенията да не се преписват директно или поне да не тиражираме правописните грешки.

 

4.      Какви реализуеми мерки трябва да бъдат въведени, за да се повиши качеството на медиите през 2014 г.?

 През 2013 година журналистите от различните медии преодоляха провинциалния си комплекс да не се цитират. Остава да проявят твърдост, защото за мнозина собственици това не е добре. Трябва да продължат да говорят, за да може наистина да има гаранция, че „неудобните” за собствениците новини няма да емигрират например в НЕ!НОВИНИТЕ.

Няма как да има два етични кодекса, даже три... За съжаление и саморегулацията е в състояние на медикаментозна кома, полулегитимна и блокирана.

 

5.      Имало ли е ситуация, в която действие/бездействие на пиар специалист е възпрепятствало Вашата работа?

 Разбира се, това се отнася най-вече когато се търсят „неудобните отговори“, които обаче няма как да не бъдат дадени.

 

6.      На какво се дължи според Вас преориентирането на голяма част от журналистите към ПР професията?

 Ще опитам да го опиша чрез задокеански пример. Рекламодателите там имат навика да смятат добре. За тях е по-изгодно да не плащат на медии, а да си създават такива. Това са проекти, които заобикалят краха на финансовия модел на медиите. Дали това е журнализъм, е съвсем друг въпрос.7.      Какво бихте посъветвали колегите пиар специалисти, така че да се подобри партньорството между двете професии?

Замитането под килима на дребния шрифт има временен ефект. Във всичко трябва да има баланс. Емоционалният избор се прави само веднъж. Доволните клиенти са най-добрата реклама.

« Обратно