Меню
Драгомир Симеонов е един от най-обичаните радиоводещи в България. Вече повече от десет години той води „Следобеден блок“ по Дарик. Написал е две книги – „100 парчета история“ и сатиричната стихосбирка „Амбалаж“. Работата си зад микрофона съчетава с куп други дейности – като например писането в Webcafe.bg, участието си в „ХаХаХа Импро театър“ и воденето на много официални събития. Сърдечен, непринуден, харизматичен и високообразован, той винаги успява да предаде нещо ценно за събеседника си. Ето какво разказа пред M3 College:
1. Какви са спецификите на радиото като медия? Защо това е предпочитаната за Вас платформа?
Радиото е изключително гъвкава платформа; тя дава възможност за бърза новинарска и коментарна реакция на събитията – нещо, което телевизиите, и най-вече вестниците, не притежават. От друга страна, в останалото време не е необходимо да се пълни място с излишни формати, песните имат тази роля. Така радиото излиза по-икономично и лесно за правене, но това не е за сметка на интереса. За разлика от другата най-бърза медия – интернет, радиото не поставя журналиста в анонимност, той присъства реално с гласа си. Това концентрира повече вниманието и е по-въздействащо. Още повече че когато е изключено сетивото зрение, слушателите възприемат радиото и с фантазията си, което го превръща в може би най-интимната медия. Наред с това зад радиопредаванията не стоят големи екипи, а добре подготвени водещи със собствен стил. Всичко това прави радиото оптималната платформа за развитие, която предпазва и от най-сериозната медийна заплаха – изтъркването на образа.
2. Имате ли специфични ритуали преди предаване?
Доброто предаване е въпрос на много компоненти. Водещият трябва да е в добра форма и концентриран, темите трябва да са балансирани и адекватни, разговорите с гостите е важно да спазват определен ритъм. Всичко това е въпрос на подготовка (ако щете дори тренировка), а не на ритуали.
3. Доколко често се налага да импровизирате?
Импровизацията е съществена част от работата на един журналист, дори може би най-съществената. Тя означава, че той е в състояние да създава интересни ситуации, когато му се удаде възможност, или да излиза от неудобни, когато попадне в тях. Плюс това импровизацията му гарантира и оригиналност, тъй като повтарянето на едно и също е скучно, включително и за самия водещ. Импровизацията обаче е възможна само на базата на предварителна подготовка и определен набор от умения, иначе може да бъде ужасен провал. Винаги, дори и в най-тривиалните формати, които съм водил, оставям възможност за импровизация, която да изненада най-вече мен; това поддържа концентрацията и формата, за които споменахме преди.
4. Като често канен водещ на официални събития какви са впечатленията Ви от работата на ПР-ите и събитийните мениджъри?
Имам отлични впечатления и мисля, че нивото на българските организатори на събития е изключително добро. Като водещ на тези събития аз обаче съм по-скоро от страната на създателите им (в кухнята, така да се каже). Като водещ на собствено радиопредаване имам възможност да работя с ПР-ите и от друг ъгъл. Мога да кажа, че от добронамереното взаимoдeйствие между ПР-и и водещи се получава най-добрият медиен продукт; от отбиване на номер никой няма полза, най-малко пък слушателите.
5. Според Вас има ли противопоставяне между журналисти и ПР-и?
ПР е твърде широко понятие, днес има отговорници за публичния имидж както на обекти, чийто успех се крие в показването (музика, филми, книги), така и на такива, които разчитат на скриването (институции, политически формирования). В единия случай ПР-ът е най-добрият приятел на журналиста, а в другия – неговият най-върл враг. ПР-ите обаче трябва да знаят, че работата им е много по-зависима от журналистите, отколкото обратното. Мнозина от тях все още не си дават ясна сметка за това.
6. Какво за Вас е „пиар“?
Ако добрият търговец е онзи, който може да продаде хладилник на ескимос, то ПР-ът е човек, който може да убеди ескимоса, че хладилникът ще направи живота му по-интересен. В първия случай отношенията могат да стигнат до разрив, но във втория те могат само да бъдат надграждани. Защото не всеки ескимос има нужда от хладилник, но хладилниците наистина правят живота по-богат и различен.