Меню
След като миналата седмица Ви представихме гледната точка на водещия на „Денят започва” Росен Цветков за отношенията между журналисти и пиари, днес е ред на:
Николай Василковски е репортер в новините на Нова ТВ от почти четири години. Преди това седем години води развлекателно музикално предаване по телевизия MM. Отличава се с нестандартните си репортажи, насочени към технологиите, социалните мрежи, науката. Носител на наградата МТел Медия Мастърс (2012 г.) в категорията „Електронни медии“ за документалния филм „Мрежите на социалната мрежа“. Обожава да представя интересни човешки истории. Авантюрист по душа и както той сам се определя – „журналист на 100 процента“.
В Нова телевизия започнах в отдел „Маркетинг“ като графичен дизайнер. В един момент реших, че не мога повече да се лишавам от това да работя в новините и помолих колегите там да ми намерят място, ако има такова. Една година изкарах транзитно на двете места и след това се преместих изцяло. Заплатата ми падна драстично. Много малко хора биха го направили. Това е едно от малкото неща, с
които се гордея – избрал съм това, което искам да правя, за сметка на парите.
2. Кое амплоа повече Ви подхожда?
Журналист на 100 процента. Журналист, но не от този вид „разследващ журналист“. Аз обичам човешките истории. Обичам интересни хора. Най-много ме впечатлява човек, забравен от света, но интересен, било то със занаят или история. Мечтата ми е да работя за National Geographic или нещо, свързано с тях. Искам да ходя да снимам змии, гущери и да се катеря по планини.
3. Колко често имате професионален контакт с ПР специалисти?
Постоянно. Този телефон през две минути звънка, което означава, че съм получил прессъобщение.
4. Какви подаръци сте получавали от пиари?
Веднъж получих кошница за Нова година, пълна с плодове. Това беше по повод репортаж за едно революционно ново китайско дърво, разработено от българска фирма – пауловния. Не го приемам като подкуп. Аз лично досега в кариерата си подкуп не съм получавал. Отидох в нюзрума и почерпих екипа.
5. Какви пропуски забелязвате в работата на пиарите?
На корпоративния ПР основния му проблем е, че той се движи по т. нар. фирмена политика. Ако видиш масата прессъобщения, които ежедневно получаваме в новините, само като погледнеш заглавието, спираш да четеш по-нататък. Ясно ти е, че това е някаква корпоративна политика. Пример: Да речем някаква технологична компания прави статистическо проучване. Прессъобщението, което ние получаваме, гласи примерно следното: „Еди-коя си компания ще представи резултатите от своето статистическо проучване“. Прочитайки го, моментално го забравяш. Така написано няма новина. Ако журналист пише, той ще направи заглавието по следния начин: „Всеки трети в България търси в Google тоалетна хартия“ – това е последната информация, която ми се е запечатала в главата. ПР-ите не търсят новината, те гледат да не сгазят лука по отношение на фирмената политика.
Проблемът на ПР-ите е точно това – те не знаят как да напишат съобщението, така че веднага да привлече окото на медиите.
6. Научете се да пишете – това ли е основният Ви съвет към тях?
Това е едното. Другото е да направят така, че да улеснят нашата работа. Като пратят едно съобщение, в повечето случаи се налага да звъня и да уточнявам подробности. Но ако са го написали така, че веднага да може да влезе в новинарския поток, тяхната работа ще е много по-добре изпълнена. Ако получа едно хубаво съобщение от някого, на когото вярвам, веднага ще го засиля в новините.
Още по отношение на корпоративния ПР – много често в телевизията се налага да се разработи репортаж в рамките на един работен ден. Т.е. в 10.30 сутринта аз получавам задача от продуцентите да направя репортаж например за цените на горивата в България. Съответно веднага трябва да звънна на петролните компании X и Y.
Ако звънна на X, те веднага ми намират събеседник в рамките на час-два. От Y ми казват: „Вие сега тепърва трябва да изпратите точни въпроси и в рамките на два дни ще Ви кажем дали въобще е възможно интервю“. ПР-ите естествено трябва да се съобразяват със своите шефове, но все пак компанията трябва да се организира така, че да е в полза на журналистите веднага. В случая проблемът е, че много пиари и шефове на пиари във фирми не разбират работата на журналиста. Конкретно динамиката на журналистическата работа. Едно списание или един седмичник може да си позволи да забави един материал, за да го направи по-разширен. При нас обаче трябва да сме готови в рамките на деня.