„Добрите идеи може да не искат свобода, но те искат да се свързват, да се сливат, да се прегрупират. Те искат да се преоткриват чрез прекосяването на конвенционалните граници. Искат да се допълват една друга, точно както искат и да се състезават помежду си.“
Креативното мислене отдавна не е част от задълженията само на изследователи и учени, но и на предприемачи, бизнесмени, комуникатори. Конкуренцията, пазарите и маркетингът също имат нужда от добри концепции, които да ги движат напред.
Някога замисляли ли сте се как да привлечете добрите идеи към вас? Какво трябва да направите, за да се задвижат механизмите в мозъка, отговарящи за създаването на успешни хрумвания? И как това да стане светкавично бързо?
Книгата на Стивън Джонсън „Как се раждат добрите идеи“ е своеобразен (исторически) наръчник за опознаване на сложния процес, при който се формират идеите.
В седем глави авторът прави анализ както на най-великите открития в историята на човечеството, така и на неосъществените поради някакви причини. Те са основа за по-лесното разбиране на принципите за създаване на една добра идея.
Джонсън започва с най-важната и основна теза, че добрите идеи са сбор от вече съществуващи такива. И извлича максимата, че създаването на успешна идея е ограничено от наличието на други идеи, възможността да се обвържат или конфронтират една друга и скоростта, с която става това. Защото, преди да наредим пъзела, разполагаме винаги само с отделни парчета.
Създаването на биологичния живот сам по себе си е една добре осъществена идея. И като всяко друго нещо е изисквало подходяща среда, подходящи възможности, връзки, реакции, контекст и най-вече време.
Защото всяка идея има нужда от време. Години и дори десетилетия са били нужни на изобретателите. Идеята е сложен процес, който си има период на узряване, на развитие, понякога дори и латентен период, но накрая при подходящи обстоятелства се стига до самата идея.
В книгата е обяснено по научен начин защо градовете с повече население раждат повече иновативно мислене. Всичко е свързано с броя на хората, скупчени на едно място, които имат много интереси, различни професии, хобита, знания и мислене. Когато в такава среда мислите започнат да се свързват и наслагват, имат много по-голям шанс да се превърнат в успешни идеи.
От огромно значение за добрата идея са времето и контекстът, в който тя ще се развие. Тук трябва да се следва правилото на „Съседното възможно“. Историята има десетки примери за изобретения, изпреварили времето си, които не достигат своя успех. Например първата машина компютър е създадена още през 1837 г., но се проваля, защото липсват много съставни части ─ те ще се появят по-късно във времето. Креативното мислене е било ограничено поради тогавашната реалност, а идеята е мрежа от съставни части, които са налице.
Авторът подробно обяснява каква е силата и значимостта на познатите клишета – кръглата маса, многото информация, воденето на дневник, дългите разходки и дори взимането на вана или душ за релаксация.
Цяла глава е посветена на грешките и заблудите, в които попадаме. Ако има нещо полезно, това определено са те. Защото дори ДНК се поддава на грешки и мутации, но в същото време е уникална, носеща информация структура.
Стивън Джонсън прогнозира и как ще се появяват най-добрите идеи в бъдеще. Успешните хрумвания се очаква да са дело основно на некомерсиални организации и каузи независимо дали са индивидуални, или мрежови усилия (с участието на няколко души).
Книгата завършва със специално приложение, което включва каталог на най-значимите открития от 1400 до 2000 г.
В заключение не забравяйте, че за да функционират правилно идеите, трябва да се надграждат и развиват от много хора, в различни среди и в различно време. Ако се намирате в застой и не ви хрумва нищо полезно – излезте навън и се вижте с приятели!